Профуках си шанса. Той си говореше с някакви момичета, аз го попитах как се казва, той ми каза да си дам телефона да ми го напише. Та написа го, само дето си обърка името(мисля, че го направи без да иска). После исках да го попитам на колко е години, от колко време танцува или нещо такова, обаче едни други момичета искаха да се снимат с него, той след това продължи да си говори с онези първите момичета и повече не ме погледна... Само дето се снимах още веднъж с него, но снимката се размаза, пък на мен ми беше неудобно да го моля за трета. И... да... До преди малко ревах. По дяволите, никога не съм била толкова красива и той изобщо не ме погледна. (в крайна смека братовчедка ми ме гримира, после едва се познах.) Знаех си, че нищо няма да стане, и все пак... Чувствам се празна. Но реших, че няма да се отказвам. Все пак го имам във фейсбук. След няколко дена ще му пиша, само трябва да го издебна, когато е на линия. Другият вариант е да го забравя, но не искам. Все още не. Първо ще се уверя, че съм направила всичко по силите си, и едва тогава ще се опитам да го забравя.
ПП. Tsukuda_Hiroshi, знам. Грешката е не толкова правописна, колкото техническа (от бързане съм натиснала копчето два пъти). Съжалявам, но бързах и нямах време да си видя коментара, преди да го постна.