Здравейте,
искам да ви споделя моята история ... прекалено ми е тежко и имам нужда да говоря с други хора
Имах една страхотна връзка , беше като приказка. Получавах обич , внимание , закрила , нежност така както никой друг не ми е давал никога. Беше връзката която винаги съм си мечтала да имам и си мислех , че винаги ще е така, но уви....
Всичко започна през март , бащата на приятелят ми му остави да ръководи семейния бизнес ( тук трябва да спомена , че момчето е от друг град на 20 минути път от моя) . Трябваше да замине нямаше как , но се връщаше през събота и неделя и през седмицата когато няма много работа , за да се виждаме . Мислех си , че се спрвяме той беше щастлив , че се виждаме и не се оплакваше. Последния месец обаче взех да забелязвам умората , но не мислех , че ще се разделим. Последно бяхме заедно вторник вечерта , всичко беше наред заспахме , а на другата сутрин ме изпрати до нас и ми каза , че ще се върне в петък да сме заедно . И така в сряда вечерта както си пишехме ми каза , че се чувства много изморен и , че понякога му идвам в повече , но не искаше да се разделяме. Обаче разговора не спря и започна да задълбава и изведнъж стигна до извода , че трябвало да си дадем почивка , че все още имал чувства към мен , но любовтта му не била толкова силна колкото преди и сигурно се дължи на това , че е уморен ... И така разделихме се , а аз все още не мога да повярвам , спомням си как до преди няколко дена първите му думи след като се събуди бяха , че ме обича и колко щастлив беше като ми го казваше. Не мога да повярвам , че чувствата му са се променили и се опитвам да се самонавия , че може би е объркан и уморен и ще се върне , но не искам да си давам напразни надежди ;(