Какво ли е усещането да останеш без приятели, без приятелка и при това в една единствена седмица ? Е вече знам , наистина не е приятно. Просто изливам безцелно мъката си, защото никога няма да "падна" . Просто ми липсва аромата и вечер след като сме прекарали цял ден прегърнати в леглото ми, липсвам ми очите й , прегръдките й, устните и върху мойте, безкрайните ни спорове, нетърпението с което чакахме часът, в който ще се видим, безкрайните смс чатове когото не бяхме заедно, липсва ми момичето, което съм наричал единствено мило през последната почти година. Липсва ми всичко свързано с нея, искам да отида и да и кажа всичко това в очите, но единственото, което ще получа е презрение, защото на нея не и пука за мен, за чувствата ми и за спомените ни.
Тъжно е , че заради точно това момиче в момента няма на кого да споделя мъката си, но такъв е живота.
Надявам се да ви е трогнало поне мъничко и не забравяйте след всички сълзи, следват нови усмивки ... дори да не са скоро, по-добре късно от колкото никога
П.С.
Хубаво е да си оптимист, иначе едва ли щях да имам възможност да пиша тези думи. Бъдете оптимисти хора, живота е прекрасен