Какво ако всичко, в което вярвате - е грешно?

[DoctorSatan666]

Ако това в което вярваме е всичко лъжа?
Ако целият ни живот е изграден от лъжа и ние сме нещо повече от това, в което вярваме?
Тогава откъде идват нашите вярвания и как сме се решили да вярваме?

А откъде идва твоето вярване, че ние сме нещо повече от това, в което вярваме?

Отговора и на моя, и на твоя въпрос, е един - човека. В крайна сметка, всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство и усещане може да се проследи до своя първоизточник - човека. Това е понеже човека е съответствен на всичко, което произлиза от него. Характерно за вярванията, не само в религиозен смисъл, но и в по-общ - като убеждения за устройството на света, е че те винаги са отражение на хората, от които произхождат. И по вярванията можеш много да разбереш и за хората, които вярват : Кой като какъв се определя, от какво се страхува, от какво има нужда. И всичко е по съответствие.
Погледнати съвсем обективно, вярванията са напълно безпочвени и дори излишни в света на логиката. И въпреки това, вярванията продължават да са толкова широко разпространени. Въпросът не е в конкретиката на вярванията, няма значение дали хората ще вярват в бог, общество, държава, лидер, приятели, роднини, в себе си, в своето бъдеще и т.н. Това са просто вариации на един и същ феномен. Въпросът всъщност е : На кого е необходимо вярването?
Но какво всъщност е вярата? Не е ли тя онази, която отваря една врата към бъдещето, където всеки може да изживява мечтите и надеждите си? Не е ли тя онази, която крепи хората в тежки моменти? Не е ли вярата онази, която държи всяко съмнение надалеч? Оттам идва вярата - от човешките потребности. Оттам идват и всички идеи, сугестиращи удовлетворението на тези потребности. Няма значение с какви глупости ще се запълни дадена концепция, било то магъосник живеещ в небесата, или вечен живот след смъртта, или псевдо-факти и изводи според, които хората са еди-какви си и трябва да живеят еди-как си, или просто някакво лесно обяснение на света и вселената. Това също са само вариации. Въпросът с концепциите и вярванията е идентичен, понеже при много хора те се припокриват и допълват. Концепцията предлага лесно обяснение на света, а вярването в нея я затвърждава. Вярата всъщност е много значим психичен процес - именно тя структурира вътрешното "сънуване" на света, понеже никой сън не може да изглежда истински, без сънуващия да ВЯРВА че съня е реалност. Същото е и с концепциите, които прерастват във вярвания. Вярата служи на хората за да затвърждава светоусещането им, именно тя прави реални онези, на пръв поглед абсурдни, твърдения и убеждения. В крайна сметка вярата е необходима на масовия човек, за да затвърди малкото му познание за света, и така да реализира и наложи вътрешните му реалности и потребности като универсални. Именно затова и по-силно вярващите изпитват нуждата да натрапват убежденията си върху останалите - така засилват "сънуването" на своя вътрешен свят - там където се определят, спрямо своите малки истини за света. За истински мислещия човек, вярата е непотребна, понеже мислещия човек знае че всичко е условно и лесното обяснение не винаги е най-истинното. Но обикновения човек не се интересува от истината и същината на познанието - него го интересува само това какво му носи нещото, в което вярва. И в това отношение, вярата е най-добрия приятел на невежия човек.