@tori В момента точно това правя и наистина не смятам да променям нищо за сега.

@valdesbg Няма как да ида там, защото още уча в родния град, а дори след това пак остава невъзможно... Тя ще учи нещо, което го има като специалност в 3-4 града в страната, а аз искам да уча нещо, което в точно тези 3 града го няма.

Това за изживяването на студентството го казваш много точно за съжаление. И все пак от лични наблюдения смятам да твърдя, че тя "няма нищо против, стига аз да нямам нищо против". В смисъл такъв, че желание от нейна страна има и единствено съвестта й я спира евентуално... Винаги съм мислил за бъдещето, няма как - това съм аз. Голям недостатък ми е, но не мисля ли поне за 1-2 месеца напред, все едно не съм аз.

@feikk При нас с нея нещата не се получиха много стандартно.. Познаваме се от незапомнени времена близки приятели сме от няколко години. Чак наскоро нещо прещрака в нея, а и в мен, но малко не ми стискаше да рискувам иначе чудесното приятелство заради връзка с човек, който има доста по-различни виждания. Ако си мислиш, че с нея не си говоря, грешиш. Още в първия момент, в който тя пое риска, аз й обясних, че приятелството ни е много скъпо за мен и не съм сигурен, че съм готов да го рискувам, е рискувах и за момента това е оправдано. Обясних й още тогава с каква нагласа тръгвам и че не тая големи надежди за връзката ни, просто защото я познавах от прекалено много време и знаех нейните желания и виждания, знаех и моите.
Ще оставя да видя нещата как ще се развият, а и аз не смятам да я оставя при първото заминаване. Ще и дам време да свикне с мястото и хората и след това ще и обясня как стоят за мен нещата, АКО не са се променили вижданията ми. Доверие на момиче ЗА СЪЖАЛЕНИЕ нямам на 100%, никога и не съм имал, никои момиче не го е заслужило спрямо мен все още... Но на нея наистина имам доста голямо доверие и нещата със "студентството" са по-скоро на втори план. За мен ще е достатъчно голям проблемът да я виждам веднъж на 2 седмици за по 2 дни и да си я деля с приятелките й, които също остават тук.

@xXxPETYAxXx Казах, че я обичам, продължавам да го твърдя и за мен наистина е така. Преди я обичах като приятелка, от както сме заедно и като много повече от това, но обичам повече себе си. Не съм чак толкова влюбен, че да съм готов да прекарвам часове в стаята си с мисли за нея или гледайки някакви филми в опит да заспя и да ми мине по-бързо времето до следващата среща. На практика съм достатъчно влюбен, че ако остана без нея (каквато впрочем е ситуацията в момента, защото е на екскурзия с класа), да се опитвам да се разсейвам и да гледам да ми мине по-бързо времето, защото ми липсва, но не съм достатъчно влюбен, че съзнателно да се изложа на тези мъчения.

Сега ще ми кажете, че има телефон, скайп, фейсбук. Да, но нито тя, нито аз сме от тези, които говорят с часове по телефона, в скайп и фейсбук влиза, когато няма какво да прави, но в квартира с приятелка и в град пълен с непосетени заведения, познавайки я, надали ще отделя повече от половин час на вечер за фейсбук.

Не чакам нищо. Надявам се след раздялата, когато и да стане това, да запазим поне частица от приятелството, което имахме преди да започнем връзката. И именно 2-рия вариант смятам за най-правилен и единствения, който позволява това да стане без единия да остане дълбоко наранен... Някъде по-нагоре прочетох за прекарването на дните в мисли за мен - е, повярвайте ми за мое съжаление тя не е дори близо като описание до това. Просто не е такава, не че към мен не е, но пък на нея така сигурно й е по-добре.