Като начало - кога е първия път, когато изпитваме любов? Раждаме се с прегръдката на майката ни, храним се благодарение на нея и т.н. Ако тя не се грижи за нас - умираме (така е по природа). Дефакто любовта е - сигурност.

Дали може да си бъдем самодостатъчни? - Ако сме достатъчно силни да подсигурим запълването на всяка дупка(емоция в себе си) защо да го търсим от някой друг? Можем естествено, ама защо?

Какво бихте направили, ако човекът до вас ви принуди да избирате межу него/нея и вас самите? - Доста нагъл трябва да е, а аз не харесвам нагли хора, тъй че отговора е ясен... Самата дума "принуди" веднага ще задейства в мен това усещане на съпротива и ще вървя напред с рогата.

До колко сте способни да се 'жертвате' за човека до вас и въобще заслужава ли си да се 'жертвате' за него/нея? Защо? - Да се "жертвам" е много обширно понятие. Бих дала бъбрека си за човека, който обичам. Бих си дала живота, но не бих оставила на страна себеуважението си или свободата си. Защо си заслужава да се жертвам... ами като за начало - ако аз съм с този човек значи съм преценила още от началото, че той е достатъчно добър да се жертвам за него. Ако ме нарани - това няма да е за мое зло. Или ще бъде несъзнателно от негова страна. Тук вече идва доверието... -

Любовта прави ли ни зависими? - Това е строго индивидуално. Мен лично - не. Всичко е създадено за да бъде разрушено.

Прави ли ни уязвими, или пък слаби? - Отново строго индивидуално. Това е като "първите 7 години". Ако отначалото позволиш някой да те убижда или бие - цял живот ще го прави. Правилата трябва да са наясно още от началото за да няма недоразумения след това.


Има ли смисъл да се отдадеш на една единствена идея от сорта на 'да открия щастието в човека до мен'? - Това е пълна глупост. Ако сам не можеш да бъдеш щастлив и да се обичаш - никой друг няма да го направи вместо теб. Сродната душа ни е огледалото.

Заслужава ли си? Защо? - Няма нищо лошо да търсим някой, с когото да си прекарваме добре или пък да ни помага в борбата с живота. Даже това е прекрасно, ако успеем да намерим такъв човек. Кой не иска да сподели щастието си с някой друг? Ама - щастието.. не комплексите.