Към по-социалните

[BloodyDreamer]

Постоянно съм затворена вкъщи и седя пред лаптопа, направо се зомбирам понякога и забравям да живея. Не искам повече така, обаче съм попаднала в един порочен кръг - не мога да се запозная с нови хора, понеже не излизам от вкъщи, не мога да изляза от вкъщи, понеже не познавам никого и ще е супер тъпо да изляза да се шматкам сама по улиците, надявайки се небесата да се разтворят, да запее ангелски хор и приятен за мен човек да ми бъде донесен на златен поднос.

Та въпросът, очевидно, е как да бъде нарушен порочния кръг.

Съучениците ми пък не знам защо са решили, че като изкарвам високи оценки, съм задръстена зъбурка. То е ясно, че нищо не знаят за мен, но така като ги гледам, не горят от желание да ме опознаят, пък и аз май не държа на тяхната компания, понеже сме прекалено различни, за да си допаднем.

[sexa_na_kompleksa]

Според мен, най-лесно ще е да излезеш с някой от твоя клас, от училището, от бившия ти клас, ако имаш такъв. Дори и този човек да не ти е най-приятното същество на света, може да го/я помолиш да вземе някой или най-добре няколко свои приятели и така ще се запознаеш с повече хора. А с колкото повече хора се запознаваш, толкова по-голяма е възможността някой от тях да ти допадне. : )
Друг вариант е да се запишеш на някакъв курс - език, рисуване, танци, спорт... И там да се запознаеш с някой.
И последният вариант е чрез Интернет, но той не е много препоръчителен, тъй като никога не може да знаеш със сигурност, какъв човек седи зад компютъра от другата страна.
Но най-вече не трябва отчаяно да търсиш приятелство. Просто се отпусни, забавлявай се, заговаряй се с нови хора, пък ако успееш да се сближиш с някой - супер. Това, че в момента няма с кой да излизаш, е само временен период, който ще отмине. : )

[tori]

Според мен, най-лесно ще е да излезеш с някой от твоя клас, от училището, от бившия ти клас, ако имаш такъв. Дори и този човек да не ти е най-приятното същество на света, може да го/я помолиш да вземе някой или най-добре няколко свои приятели и така ще се запознаеш с повече хора. А с колкото повече хора се запознаваш, толкова по-голяма е възможността някой от тях да ти допадне. : )
Друг вариант е да се запишеш на някакъв курс - език, рисуване, танци, спорт... И там да се запознаеш с някой.
И последният вариант е чрез Интернет, но той не е много препоръчителен, тъй като никога не може да знаеш със сигурност, какъв човек седи зад компютъра от другата страна.
Но най-вече не трябва отчаяно да търсиш приятелство. Просто се отпусни, забавлявай се, заговаряй се с нови хора, пък ако успееш да се сближиш с някой - супер. Това, че в момента няма с кой да излизаш, е само временен период, който ще отмине. : )

Това само дето не съм съгласна напълно с това за интернет. Аз имам много приятели, с които съм се запознала от там. Ако искаш да излезеш с някой от мрежата, гледаш или да си с някой друг, или да сте на центъра примерно в по-пиковите часове. Но не се хвърляй в нищото от един или два чата да хукнете да се виждате, щото наистина може да е опасно. Изчакай малко, опознайте се и тогава.

[vladyman]

Аз те съветвам първо да решиш с какви точно хора искаш да се запознаеш и, веднъж като го решиш това, да разбереш къде се събират обикновено. Иначе, ако просто търсиш на случаен принцип, мнозинството от хората които срещаш или няма да са ти интересни, или ще са задръстеняци.

[npp]

можеш просто да си сърфираш непринудено в/из социалните мрежи и все ще намериш някой, с който да общуваш, дори не един, а мнозина - в краен случай може да трябва да проявиш малко повече смелост, но в интернет е по-лесно да се общува когато никой не те познава/не те знае кой си, понеже така дори и да сгафиш, после няма да те сочат с пръст лице в лице

[Nakadah]

Fakebook

[PainMonopoly]

По принцип не е прекалено скандална идея да тръгнеш по градинките и да видиш що за хора се събират там и ако някоя група ти харесва, просто да отидеш при тях и да им кажеш, че искаш да повисиш с тях.

Има също така голям шанс ако седнеш на някоя пейка да дойде някой да се запознае с теб, но така рискуваш да дойде някой досадник, така че е по-добре ти да си избереш хора.

Ако не можеш да го направиш - захвани се с извънкласни дейности.

[klimatronik]

По принцип не е прекалено скандална идея да тръгнеш по градинките и да видиш що за хора се събират там и ако някоя група ти харесва, просто да отидеш при тях и да им кажеш, че искаш да повисиш с тях.

Човек. Ти в България ли живееш?
Авторката , предполагам е от по-срамежливите и държи на мнението на другите. Това е грешка.
И въпреки това - първо сама разбери с какво ти се занимава, тогава търси хора.

[PainMonopoly]

Точно в България има шанс да се получи. Уловката е в това, че е момиче, и като такава биха я приели по-добре.

Иначе ми е пределно ясно колко трудно е да се направи това, аз самия лично никога не бих го направил. Но ако тя го направи ще проработи.

[DisappointedDreamer]

Абе, от интернета на 14 годишна възраст... Не препоръчвам.

sexa_na_kompleksa те посъветва това, което аз бих казала.

[smilelady]

Ами ако имаш някакво хоби, го развий. Можеш да се запишеш на курс по рисуване/фотография примерно И ще видиш как преди да си се усетила, ще си се запознала и сприятелила с много нови хора, при това с подобни интереси на твоите..

[klimatronik]

Точно в България има шанс да се получи. Уловката е в това, че е момиче, и като такава биха я приели по-добре.

Иначе ми е пределно ясно колко трудно е да се направи това, аз самия лично никога не бих го направил. Но ако тя го направи ще проработи.

за какво ли биха я приели ?

[nqmaznacheniee]

То е ясно, че нищо не знаят за мен, но така като ги гледам, не горят от желание да ме опознаят, пък и аз май не държа на тяхната компания, понеже сме прекалено различни, за да си допаднем.

Ами помисли, защо от цял клас един няма да иска да те опознае повече ? Може би проблема е в теб ? Може би проблема е точно, че се мислиш за различна ? Повярвай ми, хора които се мислят за по-различни, а реално са като всички останали са мнооооого отблъскващи. Може това да не е причината, не знам. Ти се познаваш по-добре, но за да се случва всичко това има някаква причина и само ти можеш да я откриеш.

[BloodyDreamer]

При положение, че десет човека нямат нищо против да бъдат заедно, но никой не иска да бъде с мен, бих казала, че е доста очевидно, че проблемът е в мен. Просто в началото на годината ги чаках да дойдат при мен, те пък не идваха (нормално) и... мене ме беше срам да отида при тях. В междучасията ми беше скучно и почнах да си нося книжки да чета, всички ме гледаха някво странно. Книгите като се добавят към високите ми оценки и готово - лепнаха ми етикета зубърка. После осъзнах, че грешката е моя и че първо трябва аз да съм тази, която да им покаже, че не съм толкова странна и различна. Да, обаче сега още повече ме е срам да отида при тях, защото вече са си на групички и ще е някакво много тъпо просто да им се изплющя. Няма да знам как да се държа, те си имат някви си техни бъзици, истории, работи, аз само ще стоя и ще гледам тъпо.
Колкото до курсовете - ходя на пиано, китара, рисуване, химия и биология. Пианото и китарата са като частни уроци. Тези, които ходят на рисуване са или по-малки от мен или вече завършили, които идват да си довършат домашните от университетите. На биологията сме с един приятел, на химията сме с него, най-добрата ми приятелка и още двама-трима, все хора, които вече познавам, смисъл... имаме добри отношения. Но аз искам някой по-различен. Някой, който има много общо с мен, но нищо общо с нещата около мен.
Оф, изобщо не знам защо пиша по форуми, когато знам точно какък е проблемът, как да го реша и защо не съм го разрешила още. Не знам просто какво чакам.
А, също - аз не се мисля за различна. Но заради интересите ми (заради книгите, различната музика, която слушам и всички извънкласни дейности, на които ходя), хората като че ли не могат да ме разберат. Не знам кое му е сложното, но...

[BlackWings]

Ще ти разкажа как преди няколко месеца , докато се шматках сама по улиците , небесата се разтвориха , запя ангелски хор , и приятен за мен човек ми бе поднесен на златен поднос

Дълго е , който го мързи да чете да прескочи коментирането на този очевиден факт.

Бях излязла безцелно да се разходя , да стана от този проклет компютър , най-много да отида до магазина да си купя някоя дреболийка , ей така без повод. Та ходя си аз без посока , когато неочаквано ме спира симпатично момче и с усмивка ме пита "Do you speak english". След моя утвърдителен отговор попита знам ли къде е еди-коя-улица , която не знаех , вдигнах рамене и казах мило- съжалявам не мога да помогна, и си продължих по пътя.
Една пряка по-късно чувам тичане след себе си , същото момче ме беше догонило , и този път ми каза задъхано - Добре де знам къде е улицата но просто исках да си говоря с теб. ( на английски де) Докато бях заета да се блещя , ми обясни , че бил отскоро в страната да учи , но не знаел езика и никой не познавал освен учителя си , не излизал и нямало с кой да си говори. Та било му тъпо да се шматка сам по улиците , но днес решил да излезе безцелно . и като ме видял много искал да се запознаем , но не знаел как , не искал да досажда. Та след като се запознахме , седнахме на кафе и си говорихме общи приказки , за музика , за страните ни , за учение. Той съвсем вежлив и симпатичен , пианист от Кипър, чак се беше притеснил. Разходихме се , заведох го в музикален магазин наблизо да си "начеше пръстите" , тъй като нямал пиано в квартирата и много му се свирело. Като излязохме от магазина и той каза "Thank you so much for today!" , и че много се надява да ме срещне отново някой път. Прекъснах неловкото мълчание и това , което му е било на езика , с едно още по-неловко "Bye" , завъртях се и всеки си тръгна по посоката.

И така повече не го видях , яд ме е сега де , трябваше поне скайп да разменим.

Та така , защо ти го разказвам , мисля че си умно момиче , и сама ще се досетиш за поуката

[evtimow :3]

Ще ти разкажа как преди няколко месеца , докато се шматках сама по улиците , небесата се разтвориха , запя ангелски хор , и приятен за мен човек ми бе поднесен на златен поднос

Дълго е , който го мързи да чете да прескочи коментирането на този очевиден факт.

Бях излязла безцелно да се разходя , да стана от този проклет компютър , най-много да отида до магазина да си купя някоя дреболийка , ей така без повод. Та ходя си аз без посока , когато неочаквано ме спира симпатично момче и с усмивка ме пита "Do you speak english". След моя утвърдителен отговор попита знам ли къде е еди-коя-улица , която не знаех , вдигнах рамене и казах мило- съжалявам не мога да помогна, и си продължих по пътя.
Една пряка по-късно чувам тичане след себе си , същото момче ме беше догонило , и този път ми каза задъхано - Добре де знам къде е улицата но просто исках да си говоря с теб. ( на английски де) Докато бях заета да се блещя , ми обясни , че бил отскоро в страната да учи , но не знаел езика и никой не познавал освен учителя си , не излизал и нямало с кой да си говори. Та било му тъпо да се шматка сам по улиците , но днес решил да излезе безцелно . и като ме видял много искал да се запознаем , но не знаел как , не искал да досажда. Та след като се запознахме , седнахме на кафе и си говорихме общи приказки , за музика , за страните ни , за учение. Той съвсем вежлив и симпатичен , пианист от Кипър, чак се беше притеснил. Разходихме се , заведох го в музикален магазин наблизо да си "начеше пръстите" , тъй като нямал пиано в квартирата и много му се свирело. Като излязохме от магазина и той каза "Thank you so much for today!" , и че много се надява да ме срещне отново някой път. Прекъснах неловкото мълчание и това , което му е било на езика , с едно още по-неловко "Bye" , завъртях се и всеки си тръгна по посоката.

И така повече не го видях , яд ме е сега де , трябваше поне скайп да разменим.

Та така , защо ти го разказвам , мисля че си умно момиче , и сама ще се досетиш за поуката

Апф, т'ва за колко време я измисли тази история?

[BlackWings]

Ама нямам никакво намерение да те убеждавам , ако щеш вярвай
Случи ми се лично на мен в първо лице преди 6 месеца , нямам снимкови , видео и звукозаписни материали за доказателство, за съжаление. Не съм се сетила , че ще ми трябват за пред комисия по изобличаване. Така че ще се наложи да караш на доверие

[evtimow :3]

Ама нямам никакво намерение да те убеждавам , ако щеш вярвай
Случи ми се лично на мен в първо лице преди 6 месеца , нямам снимкови , видео и звукозаписни материали за доказателство, за съжаление. Така че ще се наложи да караш на доверие

Честно казано, историята ти не е от най-достоверните, но би могла да бъде истинска. От кой град си?

[BlackWings]

В София се случва това. В централен район , около Оборище.
Написах истороята , защото видях че на момичето му е тъпо да излиза сама. Ми тъпо е , ама понякога виж какви неща се случват , когато не очакваш.
Между другото да се възползвам , момчето се казва Хрѝстос , на 23 , има къдрава кестенява коса , пианист е и е от Кипър. Ако някой го разпознае да се свърже с мен ( ако изобщо още е в България)
Извинявам се за отклонението от основната тема.

[evtimow :3]

В София се случва това. В централен район , около Оборище.
Написах истороята , защото видях че на момичето му е тъпо да излиза сама. Ми тъпо е , ама понякога виж какви неща се случват , когато не очакваш.
Между другото да се възползвам , момчето се казва Хрѝстос , на 23 , има къдрава кестенява коса , пианист е и е от Кипър. Ако някой го разпознае да се свърже с мен ( ако изобщо още е в България)
Извинявам се за отклонението от основната тема.

Има вероятност да е достоверна историята ти.

Вие живеете в София и сте депресирани?!? Има толкова много хора в София, и толкова много места за ходене и разглеждане.Ако бяхте в по-малък град, щяхте вече да сте в секта сигурно.Яко ви тресат хормоните, честно.
П.С.: Ако сте депресирани, чувствате се сами, или просто се мислите за различни, а не сте, изплакнете очи: http://cats-michaela-wild-passion.tu...gabriel-burger

[BlackWings]

Така ли отсече комисията Достоверна е , но както казах няма да убеждавам повече.

Едит: Авторката изчезна , дано да е излязла

[klimatronik]

При положение, че десет човека нямат нищо против да бъдат заедно, но никой не иска да бъде с мен, бих казала, че е доста очевидно, че проблемът е в мен. Просто в началото на годината ги чаках да дойдат при мен, те пък не идваха (нормално) и... мене ме беше срам да отида при тях. В междучасията ми беше скучно и почнах да си нося книжки да чета, всички ме гледаха някво странно. Книгите като се добавят към високите ми оценки и готово - лепнаха ми етикета зубърка. После осъзнах, че грешката е моя и че първо трябва аз да съм тази, която да им покаже, че не съм толкова странна и различна. Да, обаче сега още повече ме е срам да отида при тях, защото вече са си на групички и ще е някакво много тъпо просто да им се изплющя. Няма да знам как да се държа, те си имат някви си техни бъзици, истории, работи, аз само ще стоя и ще гледам тъпо.
Колкото до курсовете - ходя на пиано, китара, рисуване, химия и биология. Пианото и китарата са като частни уроци. Тези, които ходят на рисуване са или по-малки от мен или вече завършили, които идват да си довършат домашните от университетите. На биологията сме с един приятел, на химията сме с него, най-добрата ми приятелка и още двама-трима, все хора, които вече познавам, смисъл... имаме добри отношения. Но аз искам някой по-различен. Някой, който има много общо с мен, но нищо общо с нещата около мен.
Оф, изобщо не знам защо пиша по форуми, когато знам точно какък е проблемът, как да го реша и защо не съм го разрешила още. Не знам просто какво чакам.
А, също - аз не се мисля за различна. Но заради интересите ми (заради книгите, различната музика, която слушам и всички извънкласни дейности, на които ходя), хората като че ли не могат да ме разберат. Не знам кое му е сложното, но...

Разбирам те идеално. Страхуваш се просто ей така да отидеш в групичката на някои , защото не знаеш какво да им кажеш, а те ще те зяпнат учудено...
Ето , аз съм ти жив пример, че така пропилях много мои златни възможности за сприятеляване с класа ми.
Та... пак повтарям нищо не губиш. Дори да се изложиш , дори да не те приемат - така или иначе, когато завършиш - нито те ще те запомнят, нито ти ще ги помниш... Ако нищо не стане - оставаш сама, но имаш възможността да сътвориш дълготрайни връзки, защото приятелите от класа - остават дълго.

[evtimow :3]

Така ли отсече комисията Достоверна е , но както казах няма да убеждавам повече.

Едит: Авторката изчезна , дано да е излязла

Момичето е тука, скоро няма да излезе с тая нагласа и в толкова часа.

[BloodyDreamer]

Нда, още повече, че по това време си чакам унгареца. Ама той за разлика от мен си има приятели. И приятелка (за което ми се плаче). И седи само по един час на компютъра, че вече и по толкова не сяда. Другата причина да искам да се запозная с други хора е, че се надявам да спра да мисля за него.
Ми ще пробвам пък. И ще се поразтърся за някакви чуждестранни лагери. Сега се сетих, че преди няколко месеца си бях говорила с бившата ми учителка по история и тя ми каза, че не иска да ме вижда повече, ако лятото не отида някъде извън България

[PainMonopoly]

за какво ли биха я приели ?

Ми ако се набута в коч компания може и да я приемат за нещо, в другите случаи, да, ще забележат че примерно е сама и е асоциална, ама на повечето хора не мисля че би им направило проблем и не биха я отхвърлили.

Когато бях в 11 клас се случи нещо не точно като това което предлагам, но подобно. Бяхме в един рок бар и сервитьорката ни каза "долу има едни момичета които искат да се запознаят с вас, но ги е срам". Бяха някви 6-класнички, прохождащи метълки. Сервитьорката ги доведе и те седнаха при нас. Впоследствие една от тях и една от тези с които бях станаха най-добри приятелки.

При положение, че десет човека нямат нищо против да бъдат заедно, но никой не иска да бъде с мен, бих казала, че е доста очевидно, че проблемът е в мен. Просто в началото на годината ги чаках да дойдат при мен, те пък не идваха (нормално) и... мене ме беше срам да отида при тях. В междучасията ми беше скучно и почнах да си нося книжки да чета, всички ме гледаха някво странно. Книгите като се добавят към високите ми оценки и готово - лепнаха ми етикета зубърка. После осъзнах, че грешката е моя и че първо трябва аз да съм тази, която да им покаже, че не съм толкова странна и различна. Да, обаче сега още повече ме е срам да отида при тях, защото вече са си на групички и ще е някакво много тъпо просто да им се изплющя. Няма да знам как да се държа, те си имат някви си техни бъзици, истории, работи, аз само ще стоя и ще гледам тъпо.
Колкото до курсовете - ходя на пиано, китара, рисуване, химия и биология. Пианото и китарата са като частни уроци. Тези, които ходят на рисуване са или по-малки от мен или вече завършили, които идват да си довършат домашните от университетите. На биологията сме с един приятел, на химията сме с него, най-добрата ми приятелка и още двама-трима, все хора, които вече познавам, смисъл... имаме добри отношения. Но аз искам някой по-различен. Някой, който има много общо с мен, но нищо общо с нещата около мен.
Оф, изобщо не знам защо пиша по форуми, когато знам точно какък е проблемът, как да го реша и защо не съм го разрешила още. Не знам просто какво чакам.
А, също - аз не се мисля за различна. Но заради интересите ми (заради книгите, различната музика, която слушам и всички извънкласни дейности, на които ходя), хората като че ли не могат да ме разберат. Не знам кое му е сложното, но...

Не прави грешката да търсиш вина в себе си за това че не се адаптираш сред класа си. Проблемът е тях, че са формирали някакво стадо. Ти си по-сложна личност от тях, няма как да се впишеш. Някои хора имат късмет с класа си, ти нямаш явно.