...и му сложете меласа, вместо мед поне един път в живота си!!!

Знам, че темата бързо ще се затрие. Не знам дали ще пробуди някакъв интерес. Но като форумна птичка, ми се прииска някак изведнъж, да попиша, пък и да почете някой. Няма да бъде дълго. Надявам се.

Тази сутрин станах рано и се чувствам прекрасно. Събудих се до човека, когото обичам с цялото си съществуване. Будя со до него вече година и половина, че и отгоре. Всеки път, щом се събудя преди него, го гледам как спи и се усмихвам на живота. Всеки път, щом се събудя и той вече е буден, срещам погледа му, спрян върху мен. Да, звучи сладникаво. Но е повече от сладко, повярвайте ми! Няма друга такава сила на земята, няма друга такава любов. Аз вече промених света с него. Аз вече живея в един различен свят, където вярата, доверието и верността са движещите сили на успеха и носителите на щастието.

Хапвам си препечените до болка филийки от многозърнест хляб, намазани с домашно сладко от боровинки и съм щастлива. Вдигнала съм си всички щори. Искам да усещам слънцето. Същото това слънце, което ще псувам на ум докато прекопавам градината ни, докато той мъкне кашони с теракот за кухнята. И ще бъда точно толкова щастлива, колкото съм сега. Точно толкова щастлива, колко бях, когато се прегръщахме за първи път. Точно толкова щастлива, колкото бях, когато просто вярвах, че го има някъде и е истински.

Вярвам! И това е най-прекрасното, което можеше да ме сполети. Защото вярата те шибва с мокър парцал през лицето и те кара да осъзнаеш колко си значителен! И всичките онези филми за това колко е голяма планетата, колко са много галактиките, колко е огромна вселената и колко си дребен ти, могат да се скрият в миша дупка пред Вярата! И сега, някой да не си помисли, че говоря за религия. Говоря за това, че всичко е постижимо, когато го вярваш, дори само когато го помислиш, но тогава още не си го осъзнал.

Аз вярвам в нас. В мен. В него. Във всичко, което правим. И не толкова в мечтите ни, колкото в мечтаенето заедно.

Аз търсих човек със съвсем отделна вселена от моята. И го намерих. И той никога не ще пробие дупка в моята вселена. И аз никога не ще пожелая да е набъркам в неговата. Ние живеем по отделно. Всеки живее в главата си. И обичаме чуждата вселена без да се докосваме до нея, защото оценяваме и уважаваме съзнанията си. Чудите се къде е допирната ни точка? Че този свят малка допирна точка ли е?

Ще мине следващата седмица. Ще шкуркам и лакирам пчелни кошери с баща ми. Ще бера билки, а после ще запаля лагерен огън пред вилата с брат ми и ще пеем песни от детството ни. Пък накрая ще заспя на хамака, гледайки звездното небе и малките светлинки в града.
И ще бъда щастлива. И ще мине времето. И ще бъде ползотворно. За душата.

А после...
...после ще мога да му приготвям чай всяка сутрин.
И ще бъда точно
толкова
щастлива.