Защо не те е страх, че той може да те обсеби? Че няма да можеш да имаш своя собствена среда? Толкова ли е хубаво да си 24/7 с някого? Не го ли мразиш поне ден-два месечно (преди да ти дойде)? Защо не искаш първо да станеш самата себе си, преди да станеш половината от едно "нас"? Не искаш ли нещата да станат по твоя начин? Не те ли е страх, че той може да те нарани (някога с нещо, не визирам нищо конкретно)? Ами ако ти станеш част от "нас" преди да си станала "аз"... това няма ли да те опустоши някой ден? Как си сигурна, че някога няма да съжаляваш, че си се ограничила от нещо? Откъде знаеш как мирише любовта? Ароматът не свършва ли?
Знам, че цапам нещо хубаво в момента, не е с лоша умисъл. Просто аз не мога да си отговоря на тези въпроси и ми е интересно... От все сърце ви желая мнооооого щастие!
Едит: И т'ва за меласата.... Защо ядете (в случая пиете) храната на нашата храна?
Последно редактирано от babity : 06-01-2013 на 18:50
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат