Знам, аз съм си виновна до някъде.. Прекалявам с това мълчание и притеснение, но е по-силно от мен .. не мога да се отпусна просто и да съм себе си. Сякаш ме е страх, че няма да ме хареса. Дори и аз не мога да си го обясня, но дали има шанс да оправя нещата.. не знам. Аз съм на 16, той на 18.