Да, но не е толкова лесно. На думи винаги е лесно, но да се направи не е чак толкова. А и аз просто съм си такава, не мисля, че ако бях някоя отворена щеше да е по-добре. Освен, че се притеснявам, не ми идва какво да кажа.. би трябвало от само себе си да дойде нещо, но аз просто не знам какво да е то. И така идва мълчанието и само той говори. Работата е там, че може и да е късно вече да му спечеля отново вниманието.. а и не знам как да го направя.. чувствам, че може да е нахално от моя страна да го питам дали иска да опитаме отново и да продължавам да го карам все едно да излизаме.. Не знам, може би проблемът ми е, че прекалено много му мисля