Бил ли си там, че говориш така, все едно е станало пред очите ти? Защо пренебрегваш възможността всичко това да е пречупено през авторската призма за създаване на допълнителна драматичност (визирам стихотворенията, разказите и романите). Защо си мислиш, че това обективно показва и двете точки? Защо си мислиш, че българите по време на първата и втората българска държава НЕ са правили абсолютно същото, само че би било прекалено недостойно за съвременните българи да си признаем тези факти, затова го няма в учебниците? Защо си мислиш, че гледната точка в учебниците и в романите е обективна? Задай си тези въпроси. Помисли какво би направила държава Х с държава Y, като двете държави са в постоянна война за територия и надмощие и едната държава с времето става по-слаба от другата. Добре е да се опитваш да извадиш неутрална гледна точка, а не изкривена такава заради предразсъдъци.
Като гражданин на една от държавите няма как да нямам субективна гледна точка, съставена от факта, че другата държава е била поробила моята.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."