Като чуя "един подпис нищо не променя", започва да ми се гади.
В самото отричане на брака винаги, ама винаги се крие нещо - дали ще са социалните облаги на "самотната майка", дали ще е страхът от вече узаконеното сериозно обвързване, дали ще е нещо от типа на "няма да рискувам да си деля имотите с него/нея"... винаги.

Аз съм за брака като идея. Искам си сватбата, искам си общата фамилия (въпреки че страшно си харесвам моята).