- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- За или против брака
Наречете ме старомоден или романтик, но когато човек е самостоятелен и е намерил половинка, която обича и с която иска да създаде семейство, не виждам причина да бъда против.
Защо гледате на брака като "застраховка" или като "окови" ? Това са вашите глупави интерпретации, няма такова нещо.
Може да бъде и двете, но това си зависи от вас, кой както си го направи.
В крайна сметка никой не ви е опрял нож в гърлото...
"Не всички левскари са фашисти, но всички фашисти са левскари."
Ако успеете да намерите връзката, евала!
Толкова неща прочетох в тая тема, че чак ми се приплака
Когато с моя мъж решихме, че искаме да се оженим, първо седнахме да поговорим какво можем да си позволим ние. И решихме да сключим брак, без да правим голяма сватба, просто да съберем родителите и някои от най-близките си приятели и да се почерпим някъде. След това отидохме и съобщихме на фамилиите. И родителите ни казаха "Дума да не става". И двамата сме първородни деца и мамите и татковците не искаха и да чуят за брак без сватба, нито пък да си плащаме сами. Те искаха да поканят по-разширено семейство, семейни приятели и т.н. И ние се съгласихме. Направиха ни прекрасна сватба и за това ще съм им благодарна до гроб. Подариха ми рокля и торта, и украсен ресторант, и удоволствието да споделя този ден с хора, с които нямаше да мога, ако трябваше да платим за всичко сами. Не съм поискала от тях нищо повече от това, което още в началото ми казаха, че могат да си позволят.
Това по въпроса с плащането на сватбата.
По въпроса с брака. Бракът не е нито една обикновена хартийка, нито формалност, нито сигурност за жената. Бракът е чисто и просто вътрешната убеденост, че искаш да си с този човек и искаш да го обявиш пред всички по старомодния начин - като се подпишеш за този човек и за общия ви живот заедно. В този ред на мисли, аз съм за брака, но за брака между хора, които вярват еднакво в него. Аз вярвам и моят мъж вярва, затова и се оженихме. Който не вярва, нека живее с половинката си. Който иска само дете, нека има само дете. Бракът не е отживелица, а е въпрос на собственото ти усещане, затова и няма как хората да са единни в мнението си за него.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Разбира се, тя ги прави.
но забравих, че ти си още малка и ще си промениш мисленето, защото никой н3ма да те вземе..
ПП:НА МЕН МИ СЕ СТРУВА МНОГО ГЛУПАВО, ЖЕНАТА ДА ОТКАЖЕ ДА СИ СМЕНИ ФАМИЛИЯТА. Смятай какъв би се съгласил с теб!
също така мисля, че една жена трябва да се пази до сватбата![]()
![]()
Последно редактирано от GeGaSa : 06-03-2013 на 06:35
Напълно ми се припокрива мнението с това. Само дето аз съм си намерила човека, с който искам да преживея подобна вечер. Кеф ми е роклята, кеф са ми халките, кеф ми е да си хвана аверчета за кумуве, за шаферки и шафери. Пък и ще доставя удоволствие на бабите и дядовците ми, които много държат на брака. Иначе не мисля, че имам някакви други доводи. Едно грандиозно празненство, в името на новото семейство (или поне така изглежда отстрани). (: На мен лично ще ми бъде голяма емоция.
И с това съм напъъъъълно съгласна. Убежденията ми са същите.
Последно редактирано от XTREMEFREERIDE : 06-03-2013 на 06:35
Защо? На мен пък ми се вижда съвсем нормално в едно съвременно общество, жената да не иска да си смени фамилията. Особено, ако вече е постигнала нещо и хората познават името ѝ.
Кой и по какъв начин би ме накарал да си сменя фамилията, ако не желая?
И защо такъв човек си въобразява, че бих го желала?![]()
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Дано намериш някоя залупена, да мисли като теб. Инак не виждам как ще я бъде.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
О, аз ще си сменя фамилията. Страшно си харесвам моята, пасва ми чудесно и на дългото, и на краткото име, ама... някакво чувство за принадлежност дава. Семейство еди-кое-си. Готинко е.
Нормално е мъжът да се засегне при отказ на жената...
"Вече е постигнала нещо", дай да не се лъжем - коя е преуспяващ адвокат/лекар/бизнесдама на 25-30?
[малък шрифт]Мъжо има много готина фамилия, ама в женски род е гадна. :д Дали не може просто да се пише навсякъде в мъжки? [/малък шрифт]
Моля ти се, всичко е въпрос на разбиране. Ако не ми харесва името му, що да го вземам? Хайде, всички претендирате за еманципираност и girl-power, пък после робувате на патриархалните порядки.
Не проповядвам, че не трябва да я вземете. Казвам само, че ако не искате, никой не може да ви задължи. Всичко останало си е вашето вътрешно виждане.
И защо да не си преуспяващ адвокат/лекар/бизнесдама на 30? На 25 по-зор, ама на 30 си е напълно възможно, ако си пробивна и достатъчно амбициозна. Въпрос на връзки![]()
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Лично аз бих се чувствала по-добре да си имам 3 имена - лично, бащино и фамилията на мъжа ми, а не оная претенциозна поредица от имена с тиренца, която един ден детето ми да се чуди как да събере в поленцата на бележника си.
Защо сега моят не го види това и пак да ме обвини, че съм феминистка? Гр.
До лично усещане си е, така е. Пичът горе е яко объркан, ако смята, че номерът ще стане с "Ще ми вземеш фамилията и точка". Най-много да получи "Няма пък и точка." :д
Не е нужно и да е с тире. Всъщност, като отидете да си попълните декларациите за брака, там ви питат кой чия фамилия ще вземе
Понеже моя го мързеше да си попълни декларацията, ми я връчи на мен. Мислех тъничко да му отмъстя за мързела, като му припиша моята фамилия. После ми дожаля
Аз съм взела неговото име. Но не защото някой ме задължи, а защото аз го поисках. Ако беше започнал да ми се пиняви с "трябва" и досега щях да съм си Иванова.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Не съм против. Но не знам кво ще правя, като се женя, щото църковен не ща да сключвам.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
ОоооОООООоо и аз не ги разбирам тия глупости, че било само подпис. Нито за парите. Да, ако имаш ограничен бюджет и се чудиш дали да вложиш в бебе или сватба, а ги искаш едновременно ок. Макар, че спокойно можеш да направим малка сватба с най-близките. Една сватба може да ти излезе и 20 бона, но също така и 200лв.
За мен бракът е много повече от подпис. С него ще станем семейство, ще нося неговото име. Ще се вречем в любов пред всички близки и ще отпразнуваме с тях. А относно припознаването на детето без брак естествено , че може но има много спънки!
Освен това не си в окови , глупости. Можеш да се разведеш когато искаш. Най-много мразя да мисля за пари и да изчислявам кое на кого е , за колко. Щом съм с този човек, значи си имаме пълно доверие. В този ред на мисли съм и против против брачния договор. За първо време искам сватба ! За бебето ще мисля после.Нашата сватба си я спонсорираме ние, а родителите помагат за някои неща, защото имат желанието да го направят и е част от подаръка им. Не ни се бъркат в нищо и това е хубаво. Все пак това ще остане уникален спомен за всички нас и после ще показвам снимки и видео на децата ни, живот и здраве. Живея ден за ден и не мога постоянно да мисля за бъдещето. Знам, че винаги ще имаме подкрепа от близките ни и това е най-важното.
И аз не искам църковен брак. Не ми допада, както не ми допадат съветите и всичко, което се изговаря от попа.
Kво пък значение има какво искат родителите? Това си е моята сватба. Тука не става въпрос за уважение, а за личен избор. Колкото до църковния брак, определено не съм атеист , но имам малко по различни виждания, но въпреки всичко не съм мислила за църковния брак.
In the future everyone will be famous for 15 minutes...
Аз съм твърдо "ЗА" брака и сватбата! Не знам как жените тук, които го смятат за маловажно, как може да пренебрегнат сватбените вълнения, да се видят в бяла рокля, няма криене на обувка, няма баща им да ги изпрати до олтара...Еми няма да се откажа и толкоз! След време, като детето ти поотрасне, да гледате албума със сватбените снимки и да си спомниш за най-щастливия ти ден. А не да е - бааам, отидохме, подписахме, end of story...
Или по-зле: "Емииииии направихме детето" и толкоз.
Относно брака - не мога да го разбера това какво ви пречи да подпишете този лист хартия? Вярно, няма да промени с нищо чувствата, но родителите не са ли ви обяснили за ценностите на българското патриархално семейство? Или са решили да изрежат тази част от първите 7 години?
Причините, които виждам, да не се сключи брак (макар и неоснователни за мен) са или родителите да не са традиционалисти и да са го предали това на децата си, или семейството да не е добре финансово. В първия случай спасение няма, защото това е заложено, докато във втория винаги може да се спретне една мини сватба с наай-близките роднини и ограничен кръг приятели. И да, няма да има украса за 1500лв, ами ще се измисли нещо по-скромно.
Да не говорим че правилният ред на нещата са: годеж - сватба - бебе. И по възможност второто да не се застъпва с третото (но това е друга тема де).
Относно фамилията - според мен трябва да се приеме фамилията на мъжа, независимо каква е. Страшно много си харесвам моята, но след брака ще си я сменя. Мисля че тук е каквото ти се падне - ако ще и Лайнарова да стана, пак ще я приема, това си е един вид уважение към мъжа. Ако той от своя страна иска да приеме моята - това вече е друг въпрос. Също така ако си успял човек - адвокат, доктор и т.н., допускам слагането на тиренце, но детето ще носи само и единствено името на баща си.
Като цяло нека съм пълната консерва в темата, но от тия либерални прояви сме на тоя хал. Ако трябва да се прави нещо различно от традиционното, няма да се целя точно в брака.
Женско съм! Пикая клекнала...