@102, както ти имаш свое виждане за брака, така и партньорката ти (ще) има. Важно е, когато определяте връзката си, да сте честни един към друг спрямо очакванията си (това че ползвам второ лице не значи, че имам предвид теб конкретно). Ако ти си против брака и не го желаеш, е честно да ѝ го споделиш, за да няма тя някакви други надежди. Ако си против сватбата, като помпозно събитие, но не ти пречи да си се подпишете в гражданското, тя пак трябва да го знае. И ти трябва да знаеш, ако тя иска е да булка с шлейф и ордьовър от пушена сьомга с орехов сос. Разбираш ме. Ако връзката ви е здрава, ще намерите компромис.
Ако обаче подходите с различни очаквания и си ги разкриете чак когато ножът опре до кокала, раздялата е най-добрият и логичен изход. Тва е.
Колкото за тези, които са против брака - да, сигурно по-голямата част не са уверени, че искат да са с партньора си. Но може и просто това да е резултат на семеен пример и възпитание. Много варианти, хората просто са различни.

А за моят пример - аз винаги съм казвала, че са обречени. Тя е домошар, а той... просто не е създаден да си стои у дома. Въпреки това се обичаха доста и близо 8 години правиха опити и компромиси да са заедно въпреки различията си. В крайна сметка, те ги надвиха.