Chacho, кефиш ме.

Вчера гледах един филм, в който главният герой беше гей. Беше спечил първо място в някакъв журналистически конкурс и когато го награждаваха, той каза на всички, че е гей. Та някъде измежду всичките приказки за това как му е омръзнало да е сам и как не иска да се преструва пред най-близките си, каза нещо, което дълбоко се отпечата в съзнанието ми. И то беше: It's just love. What are you all scared of?
Сексуалността е нещо много лично и смятам, че нито е нужно да става публично достояние (демек всички да знаят, още повече пък да се парадира с това), нито че който и да било има право да ти се бърка в това с кой спиш. Става въпрос и за хетеросексуалните.
Сега, на мен също ми е гнусно да гледам как двама мъже се фръцкат като курви, също толкова ми е противно да гледам момичета, които се държат по този начин. Също много мразя хора, които се изчерпват само със сексуалността си (не знам дали ме разбирате). Още повече - смятам, че ние сме първо хора с мисли и чувства, а едва след това се делим на мъже и жени, хомосексуални и хетеросексуални.
Освен това, сетих се за една история (реална) - в МОЛ вървят двама мъже, хванати за ръце. Зад тях са майка и детето ѝ. Майката изказва възмущението си, а детето (пет-шест годишно) казва: "Какво лошо има, нали се обичат?" Та ето - малко дете, чийто мозък не е промит от предразсъдъците на възрастните, смята хомосексуализма за нещо нормално.
А най-тъпият аргумент е "защото прадедите ни са казали, че не е нормално". 'Щото нашите "прадеди" са смятали, че да обвиняваш момичета във вещерство и да ги изгаряш на клада е нормално, ама...