Хранително разстройство

[sexa_na_kompleksa]

40 килограма са много малко! Аз съм висока колкото теб и съм 48 килограма, и са ми малко! Защо не качиш твоя снимка? Сигурна съм, че нямаш нужда да сваляш, а да качваш килограми!
Хубаво е, че искаш да спортуваш, спортът може много да ти помогне. Пък и ако тренираш, ще може да хапваш, каквото си поискаш, без да се притесняваш, че ще качиш килограми.
Психолозите нямат право да казват на други хора, какво им е споделено по време на работа. Не се притеснявай от нея, тя е там да помага. Проблемът ти е изключително сериозен, надявам се, че го осъзнаваш. Трябва да вземеш мерки, докато още имаш такава възможност.

[scrooper]

Да,но не ми е лесно...

..затова просто ще ям по-малко

..може би и на баскетбол,но ме е страх че ако дръпна на височина ще кача и кг.Това вярно ли е?

..това е мускулна маса? Тя се сваля по-трудно..Трябва ли да спра да карам колело?

Човек, говоря ти от личен опит. Ти си противоречиш. Ако искаш да се оправиш, просто ще спреш да задълбаваш в анорексични терзания дали от баскетбола ще качиш килограми (омг?!? да, костите тежат, осъзнай, че те не те правят дебела, нито мускулите). Проблемът не е че си загубила преценка за здравословно и вредно. Проблемът е, че ОТКАЗВАШ да мислиш трезво. Единственият начин да се оправиш е Ти да си го Наложиш сама на себе си. Затова не те съветвам да казваш на майка ти или на психоложка, защото има хора, които ги пращат по клиники за хранителни разтройства в чужбина, и въпреки всичкото желание на близките им, тези хора умират на по 16 години. Защото никой не може да ти помогне, ако ти отказваш.
Казвам ти го, просто утре ставаш и си твърда в действията си. Закусваш, обядваш, вечеряш, спортуваш, държиш се нормално с хората и най-вече- човешки със себе си.
Обичаш ли домашни любимци? Или деца? Би ли ги обрекла на глад/повръщане по каквато и да е причина? Не! Не го прави и със себе си. Но ще потретя - сега си в ключов период и днес решаваш дали ще има утре за теб. Съветвам те да има, защото животът е прекрасен Но трябва да си го направиш такъв. А мога да ти гарантирам, че ако преминеш през това, ще изградиш чудесна желязна психика, с която ще можеш да минеш през всичко в живота с лекота. Така че, приеми го като предизвикателство. На живот или смърт.
И гледай този филм: http://vbox7.com/play:cab2b0be

[Skinnyxx]

Човек, говоря ти от личен опит. Ти си противоречиш. Ако искаш да се оправиш, просто ще спреш да задълбаваш в анорексични терзания дали от баскетбола ще качиш килограми (омг?!? да, костите тежат, осъзнай, че те не те правят дебела, нито мускулите). Проблемът не е че си загубила преценка за здравословно и вредно. Проблемът е, че ОТКАЗВАШ да мислиш трезво. Единственият начин да се оправиш е Ти да си го Наложиш сама на себе си. Затова не те съветвам да казваш на майка ти или на психоложка, защото има хора, които ги пращат по клиники за хранителни разтройства в чужбина, и въпреки всичкото желание на близките им, тези хора умират на по 16 години. Защото никой не може да ти помогне, ако ти отказваш.
Казвам ти го, просто утре ставаш и си твърда в действията си. Закусваш, обядваш, вечеряш, спортуваш, държиш се нормално с хората и най-вече- човешки със себе си.
Обичаш ли домашни любимци? Или деца? Би ли ги обрекла на глад/повръщане по каквато и да е причина? Не! Не го прави и със себе си. Но ще потретя - сега си в ключов период и днес решаваш дали ще има утре за теб. Съветвам те да има, защото животът е прекрасен Но трябва да си го направиш такъв. А мога да ти гарантирам, че ако преминеш през това, ще изградиш чудесна желязна психика, с която ще можеш да минеш през всичко в живота с лекота. Така че, приеми го като предизвикателство. На живот или смърт.
И гледай този филм: http://vbox7.com/play:cab2b0be

Изгледах филмът и много ми хареса!
В 7 част имаше една сцена с майката..ето от това ме е страх.
Бях на гости през тези 3 дни и се опитах да ям повече...ядох,а сега много съжалявам.Като се върнахме ревах,ревах и ревах с часове,защото бях яла.Не мога така..много се измъчвам.Бях по-щастлива,когато не ядох сега ме е страх да се премеря..сигурно съм станала 600кг..не знам защо ми е толкова трудно.Надявам се с времето да се оправя.

[scrooper]

Не си била по-щастлива, когато не си ядяла, а просто еуфорична, защото за теб това е голямо постижение. Но то е деструктивно. Не се надявай, че ще се оправиш с времето. Не, времето не променя нищо, ти си тази, която определя дали ще се оправи или не. Спокойно, нормално е сега да те е страх и да те е яд, че си яла- просто защото си отвикнала и защото в това се състои болестта. Когато спреш да се страхуваш от храната, тогава ще си се излекувала. Но още не си стигнала дотам. Сега трябва да търпиш. Като казах по-горе да проявяваш решителност и твърдост да се оправиш, нямах предвид просто да ядеш. А да си повтаряш, че го правиш за твое добро и след това. Ако ще плачеш, нека бъде защото ти е мъчно как си се отнасяла със себе си психически и физически през цялото това време до сега.
Не искам да те плаша, но ако не решиш твърдо, че искаш да оздравееш, сцената с майката от филма е най-приятното, което те очаква. После идват отказ на стомаха ти да поема каквато и да е храна, опадали коса и зъби, болници, системи, тръбички, мизерия, гадна смърт, преди да си видяла нищо от живота.
Тази горчива прогноза ме спря от безумието ми. Надявам се грозната истина за края на болните от хранителни разтройства да спре и теб. Казвам ти, все още можеш да спреш, но съвсем скоро няма да можеш.
Веднъж гледах клип с една тежко болна анорексичка, чието тяло изпадна в криза... Тя се молеше на лекарите да я спасят, викаше, че иска да живее... но не успяха да я спасят, защото беше твърде късно. Тя беше твърде слаба и от органите й не беше останало нищо.
Та така, просто не искаш да ти се случва нищо от това, затова си пренастройваш психиката и започваш да се грижиш за себе си. Още от този момент. Радвам се, че се опитваш, това е добър знак. Но трябва да си упорита, докато не се събудиш нахилена един ден от щастие с ясната мисъл, че вече си се отървала от самоубийствената мания по храната и анорексичните тела. Искрено ти го пожелавам, чувството е божествено!
Ако има нещо, насреща съм.

[ImmortalSportFreak]

Посъветвай се с психолог,може да не е училищния.
Спортувай,срещай се с приятели,хапвай с тях.

Запомни - не е важно да си слаба! Важно е да имаш здравословно тегло и енергия за нещата,които правиш и искаш да вършиш! Важно е да си щастлива,а за това трябва първо да си здрава.

Сподели с родителите ти,те явно са твърде заети и не са забелязали,че ядеш супер малко. Те ще ти помогнат,защото ти мислят доброто. Сподели с приятели проблема ти. Хората,които те обичат само ще те подкрепят.

Ти си само 14-годишна и растеш. Точно сега ти трябва храна - много енергия и витамини. Хапвай здраво и мисли позитивно!

Успех!

[Skinnyxx]

Посъветвай се с психолог,може да не е училищния.
Спортувай,срещай се с приятели,хапвай с тях.

Запомни - не е важно да си слаба! Важно е да имаш здравословно тегло и енергия за нещата,които правиш и искаш да вършиш! Важно е да си щастлива,а за това трябва първо да си здрава.

Сподели с родителите ти,те явно са твърде заети и не са забелязали,че ядеш супер малко. Те ще ти помогнат,защото ти мислят доброто. Сподели с приятели проблема ти. Хората,които те обичат само ще те подкрепят.

Ти си само 14-годишна и растеш. Точно сега ти трябва храна - много енергия и витамини. Хапвай здраво и мисли позитивно!

Успех!

Не са толкова заети.Вечерта,когато майка ми и баща ми вечерят аз си стоя в стаята.Майка ми ме пита дали ще ям и като и кажа не тя започва да ме разпитва какво съм яла и дали изобщо днес съм яла,а аз започвам да и изброявам bakerolls,вафла,чипс или подобни.Тя няма откъде да знае дали днес съм яла или не.

[EternalDream]

Не съм само аз толкова побъркана, тази тема ме утеши

*психиатърът се занимава с mental illnesses, не психологът.

[yakuza_]

Ей това не го разбирам, не ядеш каквото има у вас, ама тъпчеш бейкролси, чипсове, дето са 10 пъти по-вредни от нормалните храни.

[Ivaaaaa]

Ок, аз съм 41,2 кг максимум съм била 43. Висока съм 163 и съм на 17, почти 18. Храня се здравословно г/д, спортувам, когато имам време и съм напълно здрава. Да, сигурно звучи странно, но съм здрава и го казвам, защото ходя от време на време на изследвания и показват, че съм наред. Искам да надебелея, разбирам, че килограмите са ми малко, но когато се погледна в огледалото не виждам анорексичка, а съвсем нормално, обикновено тяло и дори го харесвам. Искам да кажа просто, че се смятам за съвсем нормална. Да, казвали са ми по-възрастни хора примерно баба, че съм слаба, че трябва да се храня повече и тнт, но други пък примерно мои връстници харесват тялото ми, никога не ми е липсвалo мъжко внимание...Не знам имам ли проблем? Аз нямам тези психически проблеми като при тези болести с теглото, нито повръщам, нито изпитвам вина за това, че ям и доста често се случва да прекаля, но ми е даже някак яко :Д. Нито пък мисля, че съм толкова слаба, харесвам се, харесвам тялото ми, не искам да ставам по-слаба, не гледам колко калории съдържа храната ми, не се ограничавам, но понякога изпитвам панически страх от това да стана примерно 50+ килограма.

[Skinnyxx]

Ей това не го разбирам, не ядеш каквото има у вас, ама тъпчеш бейкролси, чипсове, дето са 10 пъти по-вредни от нормалните храни.

Не,не ям.Просто казвам така на майка ми за да си мисли,че съм яла и да не ме кара да вечерям.

[skok]

Въпреки че деиствително мяза много на трол не вярвам некой да се занимава да троли с 10 дълги мнения така че ще отговоря. Ти очевидно страдаш от анорексия което е сериозно психическо заболяване. Лечимо е, но задължително психолог.

[sexa_na_kompleksa]

Прочети ли темата за анорексията, която е отбелязана като важна: http://www.teenproblem.net/forum/sho...BC%D0%B8%D1%8F

[RedArmy]

Модата побърка хората.. 165см/45кг и искаш да си по-слаба? Спри да гледаш fashion tv, момиче.. Много ми се иска да видя, ако един ден стане "модерно" жените да са над 60кг, как всички ще започнат да се тъпчат като невидели.

[EternalDream]

Въпреки че деиствително мяза много на трол не вярвам некой да се занимава да троли с 10 дълги мнения така че ще отговоря. Ти очевидно страдаш от анорексия което е сериозно психическо заболяване. Лечимо е, но задължително психолог.

Е защо пък да е трол... аз съм в 90% съвпадащо състояние с нейното.
Болестта се казва анорексия нервоза.
Не е лечимо, смисъл, винаги ще имаш малка част от това в съзнанието си.
Ходи се на психиатър.

[scrooper]

Е защо пък да е трол... аз съм в 90% съвпадащо състояние с нейното.
Болестта се казва анорексия нервоза.
Не е лечимо, смисъл, винаги ще имаш малка част от това в съзнанието си.
Ходи се на психиатър.

Оо, лечимо е, при това без психиатър. Тая частица, както си я допуснала в съзнанието си, така можеш и да я изгониш от там. Но трябва да осъзнаеш кое е наистина важно за теб - броенето на ребра или живота.

[tonssy]

Ей това не го разбирам, не ядеш каквото има у вас, ама тъпчеш бейкролси, чипсове, дето са 10 пъти по-вредни от нормалните храни.

Тя не се тъпче с тях. Лъже техните, че го прави.

[Skinnyxx]

Силно се съмнявам да страдам от анорексия.Аз не съм слаба като тях..та те тежат по 30кг.А на мен ми казвате че съм анорексичка,не все още не съм,не ми се и вярва да бъда с мойте килограми.Като че ли нямам огледало и не мога да се видя.Мисля,че майка ми би забелязала ако бях само кожа и кости.
Вече закусвам и обядвам и според мен това е напредък.