Цитирай Първоначално написано от scrooper Виж мнението
Човек, говоря ти от личен опит. Ти си противоречиш. Ако искаш да се оправиш, просто ще спреш да задълбаваш в анорексични терзания дали от баскетбола ще качиш килограми (омг?!? да, костите тежат, осъзнай, че те не те правят дебела, нито мускулите). Проблемът не е че си загубила преценка за здравословно и вредно. Проблемът е, че ОТКАЗВАШ да мислиш трезво. Единственият начин да се оправиш е Ти да си го Наложиш сама на себе си. Затова не те съветвам да казваш на майка ти или на психоложка, защото има хора, които ги пращат по клиники за хранителни разтройства в чужбина, и въпреки всичкото желание на близките им, тези хора умират на по 16 години. Защото никой не може да ти помогне, ако ти отказваш.
Казвам ти го, просто утре ставаш и си твърда в действията си. Закусваш, обядваш, вечеряш, спортуваш, държиш се нормално с хората и най-вече- човешки със себе си.
Обичаш ли домашни любимци? Или деца? Би ли ги обрекла на глад/повръщане по каквато и да е причина? Не! Не го прави и със себе си. Но ще потретя - сега си в ключов период и днес решаваш дали ще има утре за теб. Съветвам те да има, защото животът е прекрасен Но трябва да си го направиш такъв. А мога да ти гарантирам, че ако преминеш през това, ще изградиш чудесна желязна психика, с която ще можеш да минеш през всичко в живота с лекота. Така че, приеми го като предизвикателство. На живот или смърт.
И гледай този филм: http://vbox7.com/play:cab2b0be
Изгледах филмът и много ми хареса!
В 7 част имаше една сцена с майката..ето от това ме е страх.
Бях на гости през тези 3 дни и се опитах да ям повече...ядох,а сега много съжалявам.Като се върнахме ревах,ревах и ревах с часове,защото бях яла.Не мога така..много се измъчвам.Бях по-щастлива,когато не ядох сега ме е страх да се премеря..сигурно съм станала 600кг..не знам защо ми е толкова трудно.Надявам се с времето да се оправя.