И като сте изпадали в депресия, трябва да знаете, че човек, който не си е изпил сокчето, може да е в по-тежка депресия, от някой, на който са му избили родителите пред очите. Щото тежестта на депресията не се мери по събитията, а по личната нагласа на хората към света или по-точно, как възприемат събитията. Тоест, всичко се случва след пречупването на реалността през призмата на изпитващият. Това правило не важи за депресията, това важи за всички чувства/състояния, които може човек да изпита.

Затова и обстоятелствата не са определящи. Може да имаш много работи на главата си, но всичко зависи от теб дали ще погледнеш така на нещата, че да се извадиш от собствената си каша.


Има хора без образование, без достатъчно житейски опит, с лошо възпитание, за които е трудна задача да застанат над чувствата си и да действат с разума си. И кой е виновен, бате Пешо ли? Може да се прояви разбиране дотам, че да се съгласим, че не е леко да се "излекуваш" сам, ако не се познаваш. Но не е и чужда отговорност това "лечение". Като сте минавали през депресия, вас кой ви вади от там? Психиатър с хапчета ли, че гледам говорите за болестни състояния? Витамини Б комплекс ли сте гълтали? Или просто сте седнали и сте преосмислили нещата и сте си дали време? Най-много да сте разговаряли с приятелчетата си.


А на Полина коментара е много на място, щото случаят е специфичен. За каква воля и амбиция бихме си говорили тук, като да си изкараш оценките за годината изисква толкова ежедневни усилия, колкото и да си сервираш яденето сутрин, обед и вечер?