Отговор в тема
Здравейте,
бих искал да благодаря на всички хора, които ще си направят труда да прочетат дългата ми история и бих помолил по-общителните и социалните за помощ, благодаря предварително.
Нека първо се представя, аз съм момче, и съм 9 клас.
Та историята ми... как да я започна? Нямам много приятели и познати и това не ми е приятно. Бих казал, че имам 2 сигурни приятеля, но не това е проблема, проблема ми е, че не излизам често, а само стоя пред компютъра в нас... Искам да изляза с някой, ама в повечето случай не се намира с кой, нямам си и компания. Нямам си и гадже... (нека се върна малко назад) преди 2 години, когато бях 7 клас, хормоните ми бушуваха и не обръщах много внимание на ученето, мислих, и само простотии правих, гледах да издебна момента да хвана някое момиче от класа ми за задника или за гърдите... (което сега ми се струва МНОГО тъпо) постоянно говорихме простотии и се смеехме на тях с приятелите ми. И когато някой от моя клас отиваше да се запознава с някое момиче или момче от по-долните класове, го бъзиках, че движи с бебета и т.н. А хората просто бяха общителни и само са спечелили от това. Дните си минаваха и дойде време да кандидатствам, озовах там където никога не съм си мислил че, ще попадна. В мъжко училище (не желая да споделям кое е) и то по последното ми желание, някъде 10... Винаги съм си представял, че ще съм в нормално училище сред нормални хора, че ще имам момичета в класа и ще се запознавам с тези от другите класове, ама живота си показа кой е. Не, че сегашния ми клас не е нормален, гадно е, че няма момичета в училище (ако 10 се броят) и едно 70% от класа са ми от селата, не, че имам нещо против тях, но аз съм си от града и когато искам да изляза това ни възпрепятства. Излизал съм с момчетата които сме си от Пловдив, но мисля, че се случва прекалено рядко. В 8 клас мислех да се преместя, но не го направих, защото не съм общителен и социален и не исках наново да се запознавам с 30 човека, въпреки че, ако бях сигурно сега щях да съм по-добре и нямаше да пиша това. Та аз съм едно нормално момче, искам да се запознавам с много хора, искам да имам компания и гадже (не съм имал от 3 клас, ако се брой)... Искам просто да има с кой да изляза, когато пожелая, правил съм някакви жалки опити за горепосоченото, но не става. Искам да стана общителен човек, да не ме е срам да говоря с хората (особено с момичетата) и да го махна този СРАМ от мен, как да успея? Как? Гадно ми е да се запознавам по Facebook, защото дефактно човека отсреща само знае кой си и, че съществуваш. И вие какви сте? Никакви... винаги си мисля че, ако се запознавам с хора все ще си намеря и някой приятел, вярно, приятелството се изгражда с години, но искам да изградя още няколко приятелства. Моля ви, дайте мнение по въпроса, помогнете ми, ако не можете... ще се опитам сам да се оправя. От 7 клас съм сам... "И сам воинът е воин", ама взе да ми омръзва тази фраза, човек сам, не е за никъде. Замислял съм се, дали причината може да е в мен и характера ми? Нека взема пример, на скоро ми се наложи да седна на маса и да пия с хора, които не познавам (до тук добре), и си говорихме, ама ме дразнеше това, че си говорим общи неща. То така е в началото като се запознаваш, ама аз май искам всичко да стане прекалено бързо...
Искам да спомена, че си имам компания на село, ходя, приблизително често и там винаги съм навън и се радвам. Но искам да има с кой да излизам когато съм в града.
Целия този роман го пиша, защото скоро имам рожден ден, а почти няма кой да поканя. (ако 2-3 човека се броят) Колко да съм пропаднал и задръстен?
Защо не излизаш с тези 2-3, които са ти приятели? А тези хора, които са ти компания на село, не са ли от твоя град, не можете ли да излизате заедно, когато сте в града?
Не пропускай възможност да излизаш и гледай, как да увеличиш броя хора, които ще се събирате. Предложи на другите, които ще идват да доведат още някой, за да бъде по-весело. Един да доведе брат си, друг - братовчед, трети - приятел някой и така ще станете повече хора. Освен това, тези хора могат да те запознаят с други.
Излизай и с други хора, които са ти от класа. Дори и да живеят на село, не можете ли след училище да изпиете по едно? А и всички останали ли са от село? Надали. Дори и да не ти харесват особено тези хора, излизай с тях, за да те запознаят с други.
И в началото винаги се говорят общи неща, няма как. А и то не може сред непознати да подхванеш някаква тема, която на теб ти харесва, например, и да се окаже, че в компанията има хора, които са привърженици на точно обратното. Ще стане много неловко.
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Изглежда си темерут.
А съдейки по това:Вероятно и ноу-лайфър.Първоначално написано от wildbear
Радвай се, че имаш и тези двама-трима приятеля, за които казваш, защото можеше и тях да нямаш. Излизай с техните компании или с тяхната, ако е една, все ще си намериш някой приятел.
Горното мнение е злобно написано, но в общи линии отразява най-вероятната истина. Замисли се за момент ЗАЩО нямаш приятели и тръгни оттам. Преди да кажеш нещо - всеки номален човек може без проблеми да завързва приятелства с първоначално непознати хора. Щом ти не можеш значи някъде бъркаш, но без да те познаваме няма как да знаем къде точно.
Частта от поста ти за момичетата няма да я коментирам, само ще отбележа, че гледната ти точка към жените явно не се е променила особено от онова някогашно щипане и обиждане. И да - мнооого трудно ще накараш момиче да излезе с теб с това отношение.
Като за финал - вместо да търсиш приятели на случаен принцип, задай си въпроса "какви приятели искам?". Момчета които спортуват, такива дето постоянно говорят за коли, геймъри... Реши какви хора точно търсиш и отиди там където се събират (фитнес, кино, дискотека...) и просто отиди до някоя компания и помоли да се запознаете. Но преди това, моля те, помисли пак върху въпроса защо нямаш приятели и си реши съответните личностни проблеми, защото иначе няма да постигнеш особен напредък.
Излизам, когато мога, но единият си има хоби и по цял ден му се наслаждава, а другия само играе пред компютъра, когато мога да ги накарам да излезем, излизаме и ми е приятно.
Колкото до хората от село, те всички учат в града, и сме излизали след училище, но пак казвам, случва се прекалено рядко...
Благодаря ти и за съветите! Но, често се случва, ако се запозная с някой нов човек и му кажа да доведе други хора, се чувствам като използвач, а не е така! Благодаря ти отново, ще се придържам към съветите ти и ще се опитам да намеря грешките в себе си.
Много силно мнение, благодаря ти! Отново казвам - вероятно грешките са в мен, ще се опитам да ги намеря и отстраня!
Последно редактирано от wildbear : 06-05-2013 на 10:32
Да, изглежда малко използваческо, но зависи и как представяш нещата. Ако кажеш "Ей, ще доведеш ли някой твой приятел, защото нямам с кой да излизам", не само че ще излезеш като използвач, но и ще се злепоставиш. Но да кажеш "Дали някой твой познат ще е свободен тогава, да дойде с нас и да играем четворка белот/билярд/да си разделим парите за бензин :д/да се напием" (не знам, какви неща правите, просто давам примери) , вече е съвсем друго.
И по-често питай приятелите си от село да излизате и в града. Може би е необходимо някой просто да организира нещата. Например, в една моя предишна компания, ако аз не ги питах да излизаме, всеки щеще да си седи вкъщи и да скучае. После вече свикнаха, де, и започнаха да поемат инициативата.
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Много ми помагаш, да знаеш! Благодаря ти! А колкото до тези в село, не знам, някак си не се имам толкова много с тях както преди, мисля че, трябва да си намеря нови познати, или дори нова компания, това ще е бъдещата ми цел!
Може би просто сте се отчуждили с компанията от село. Нищо не ти пречи да пробваш да преоткриеш с тях приятелството. Колкото повече се виждаш с един човек, толкова повече имате за какво да си говорите, чувствате се по-близки и т.н. И паралелно с това може да търсиш нова компания. Все пак колкото повече, толкова повече. : ) Хубаво е, че имаш мотивация, а не искаш да си стоиш само пред компютъра, да речем. Желая ти успех! : )
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Просто средата ти е тъпа. Стани доброволец към БМЧК, членувай в скаутски клуб, запиши се да тренираш групов спорт (футбол, волей, баскет...). Ако имаш пари, отиди на някой езиков лагер в чужбина, но може и в страната. Участвай в групови походи. Има толкова много начини да се срещаш с хора, при това със страхотни хора
Започнеш ли да го правиш, общителността ти ще се отприщи неусетно. Просто ти трябва малко тренинг.
always late but worth the wait!
До скоро тренирах, и като цяло живота ми преди 7 клас беше доста спорт, тренирал съм и доста години футбол, но с времето загубих връзка с момчетата от там. И сега мисля че, ми е късно да се записвам да тренирам? Не знам...Просто средата ти е тъпа. Стани доброволец към БМЧК, членувай в скаутски клуб, запиши се да тренираш групов спорт (футбол, волей, баскет...). Ако имаш пари, отиди на някой езиков лагер в чужбина, но може и в страната. Участвай в групови походи. Има толкова много начини да се срещаш с хора, при това със страхотни хора
Започнеш ли да го правиш, общителността ти ще се отприщи неусетно. Просто ти трябва малко тренинг.
Не е късно. Ти няма да тренираш за олимпийските игри, а за удоволствие и за общуване с другарчета.
Важно е да си избиеш от главата всякакви мисли от сорта на "късно е", "нищо няма да излезе", "страх ме е" и производни.
За да постигнеш нещо, трябва най-напред да се настроиш за победа.
always late but worth the wait!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
