Интересно ми беше да чета тук, не ми се вярваше, че ще ми се наложи някога да пиша тук, но ето го и този момент.

Преди няколко дни приключих почти 2 годишна връзка.
По-скоро беше по взаимно съгласие.
Бях чел, че този, който предприеме крачката за раздяла приемал нещата по-леко, ама май не е така.

Както всяка връзка имахме и хубави моменти и лоши моменти, няма как.
Няколко пъти сме били на косъм да се разделим, но не се стигна до там.
Въпреки всичките търкания, които сме имали в характерите я бях приел такава и си знаех, че съм открил моята половинка, просто и трябва време да осъзнае изцяло, че аз съм нейната.
Като се замисля за нещата, се чудя как сме се задържали 2 години, но може би е заради моето търпение.
Държала се е много грубо, пренебрегвала ме е, никога не съм я предавал, а тя никога не ми имаше пълно доверие, не искаше да разчита на мен, сякаш обичаше сама да се справя.
Може би не е чак такъв проблем, но аз исках да се чувствам значим и полезен, и не само да споделяме хубавото, но и лошото.

В крайна сметка след поредният безсмислен скандал, който не бях иницирал аз, не издържах и сложих край.
Наистина в последно време беше мъчително, виждах, че нещо куца, правех всичко възможно, но когато само едната страна дърпа не се получава.

И двамата сме на 19, тази година завършихме и ще следваме. Мечтаех да учим заедно, да живеем заедно, но тя смяташе, че прекалявам, че искала да си поживее, а пък за миг не съм си позволил да и наложа някакви ограничения. Имаше си пълната свобода.

Личеше си, че е напрегната, но си мислех, че е заради матури, изпити и т.н. аз понеже по-леко ги приемам тия неща не усетих напрежение в себе си.

В крайна сметка се разделихме, мислех си, че ще ми олекне, но ми олекна само докато си изказах проблемите на глас.
После ми стана гадно, тъжно.
Не исках да се стига до тук, но и тя сметна, че така ще е най-добре.
Сега ми остана само надеждата, тя да се осъзнае и да се върне, топката е в нея.
Не знам дали търся съвет или просто искам да споделя, но сигурно доста хора са били в същата ситуация, та бих се радвал да споделят, тяхното развитие на нещата.