Момиче на 17 съм.Всичко между нас започна тази година.Отначало уж всичко беше наред говорихме си и времето летеше ,когато бях с него.Изслушваше ме и ме разбираше,смеехме се заедно беше много приятно и забавно.В един клас сме даже стоим близо отреща тоест.Аз се влюбих в него и то доста.Но така и не се получи нашето.Мислех все за него и му мислех доброто исках да е добре и да е весел да се усмихва ,да се смее.Но скоро от общ приятел чух ,че всичко което правил за мен той е за да ми се подиграва и да разказва всичко между нас каквото се си говорихме.А тоз приятел ми отвори очите и ме каза извинявай но не мога да гледам как ти се присмива и ти му вярваш.Аз не повярвах имах му доста голямо доверие,докато не го попитах лично а той ми каза ами може и така да е.Представяте ли си човека който си мислех за приятел ,че ме харесва малко или много и че има шанс нещата да се получат.А това ми дойде като удар от ясно небе,не мога да повярвам ,че момчето в което съм влюбена толкова ме е използвало така.А му бях намеквала ,че го харесвам като повече от приятел.Не знам как и дали ще го забравя ще сме заедно още 2 години....чуствам се наранена и предадена защото не беше ясен от начало с мен ....