... преход и развитие на човешкото съзнание - антропогенеза – еволюционният преход от маймуната към човека . Прехода от животинската психика към човешкото съзнание е било в следната посока – от различни маймуночовеци , като питекантроп , синантроп , хайделбергски човек , неандерталски човек , до намиращият се най – близо до съвременния човек кроманьонец . Трудовата дейност и общественият начин на живот са обективните фактори обуславящи развитието на съзнанието . Промените във функциите на ръката , като орган за извършване на трудови операции са причина за редица промени в целия организъм , включително и в нервната система . Уголемява се масата на нервно – мозъчното вещество , а от там и мозъчната кора като се появяват нови бразди и извивки в нея . Общественият начин на живот пък обуславят появата на езиковото общуване между хората . По този начин се появява втората сигнална система . Под влияние на използването на речта гласовият апарат у човека се нагажда анатомически и функционално за увеличаване и по – сложно модулиране на звуковете , придобивайки постепенно съвременното си състояние . Важна промяна е и появата на говорните области в кората на мозъчните полукълба . Най –важен аспект в прехода от животинска психика към човешко съзнание , свързан с езика е появата на понятийното словесно логическо мислене . У човека то се предхожда от конкретно , представно , ногледно – образно мислене . Първобитният човек си е служил в много по – голяма степен с нагледно – образното мислене , но от това не следва , че точно то е характерен елемент на човешкото съзнание на онзи етап . Важно е да се отбележи , че втората сигнална система и абстрактно – лагическото мислене не са възникнали изведнъж , а постепенно . Първите понятия са били ограничени по обем и съдържание . Но те се развиват под влияние на непрестанно обогатяващият се практически опит .
.