Най-добра приятелка с която съм прекара целия си живот, но сега дори не се поглеждаме

[liebeistfuralleda]

Здравейте, на всички.
Видях Форума ``Училище и приятели`` и реших да се допитам до вас, относно една тема. Няма да говоря да училище, но ще говоря за приятел. Надявам се повечето от вас, които прочетат това, да ме посъветват с каквото и да е било. Дори да има негативни коментари, ще ги приема, защото наистина не знам какво да правя, а бих искала да ми помогнете. Е, ето я и моята история:
Познавам се с момичето Х от 10 години, винаги съм била до нея и тя до мен(колкото и банално да звучи). Когато Х стана ха 14 отиде да живее в друг град, и въпреки това аз я посещавах, и тя мен. И до Февруари 2013 взаимотношенията ни избледняваха. Почнахме да не се търсиме(нито скайп, нито фейсбук, нито телефон, дори нито един смс), помислих, че ми е сърдита, но видях, че не е така. Обаче фактите говореха друго. Тя идваше в града ми, и не ми се обаждаше, общуваще с приятелите ми, но не и с мен, но когато и казах всичко това, тя ми каза, че наистина цени, че имаме такова приятелство което дори разстоянието не може да раздели, и че въпреки това, че не сме се търсили, никога не е спирала да мисли за мен. Аз и казах, че исках да прекратим взаимотношенията си, защото ме нарани това, че никога не ме търси първа тя, и като цяло ме забравя, но сега когато си спомням прекараното с нея, и всички тези спомени, се чудя дали просто тя ми липсва или спомените ми липсват. Е, какво ще кажете? Да се извиня ли? И ако го направя, да е писмено с всичките ми чувства или просто да и го кажа в лице(въпреки, че не знам дали ще поиска да говори с мен). Наистина ще се радвам ако някой ме посъветва нещо, относно това, и ще съм много благодарна на този който прочете цялата тази каша, и отдели толкова време за това.

[anonymous895156]

Нали не очакваш нещо да е вечно?

[.Wonder]

На твое място също бих била наранена. Истината е, че в такъв момент няма истина.
Направи това, което сама си диктуваш. Ако чувстваш, че живееш в спомените си, остави ги настрана и дай шанс на бъдещето. С това момиче или без нея. Никога не бихме могли да знаем дали приятелката ти реално още иска да поддържа контакт с теб. Но погледни през нейните очи.
Какво ако тя е в твоята ситуация? Тя не те е потърсила през цялото време, но ти потърси ли я?

[liebeistfuralleda]

Не очаквам да е вечно. Може би и тя би искала да ми се извини, но ще е толкова уплашена от отговора, колкото и аз. Но съм сигурна, че би го направила.

[.Wonder]

Може би и тя би искала да ми се извини, но ще е толкова уплашена от отговора, колкото и аз. Но съм сигурна, че би го направила.

Знаеш какво трябва да направиш в такъв случай. Толкова по-малко ще ти тежи, колкото по-бързо задвижиш нещата. Пробваш, а ако нещата не са както преди, продължаваш.
Нещата се променят.

[liebeistfuralleda]

Благодаря ти.

[.Wonder]

Не се тревожи, миличко. Разкажи какво се случва, ако се получи нещо. :3

[liebeistfuralleda]

Разбира се. Обещавам.

[liebeistfuralleda]

Реших да и напиша всичко, на лист хартия и тя, и я попитах кога ще идва в града ми, за да и дам нещо, и ще разбера ако не го иска, а тя ми отговори: e dobre shte ti pisha kato sm na montana.
На мен лично не ми звучи заинтересовано.

[~The Smile~]

Здравей.
В момента съм в същата ситуация. Можеш да оправиш нещата единствено като поговориш с нея очи в очи. А за нещата, които си написала на лист и искаш да го дадеш на приятелката си -- > на мен тонът на момичето не ми звучи много заинтересовано, също така звучи и доста пренебрежително...
По-добре е да говориш с нея не по лист, а на живо.

[sexa_na_kompleksa]

И според мен, ако искаш да се извиняваш, трябва да го направиш на живо, а не чрез лист.
Иначе ситуацията ви е нормална - просто вече няма за какво да си говорите, отчуждили сте се и разстоянието между вас изобщо не ви помага.