Споделя ми се.

[102]

По принцип не обичам да споделям, ама ей сега се прибрах и още по пътя ми се прииска от упор да си излея всичко или почти сичко.. доколкото се сетя и квото ме мъчи (не ме мъчи, и аз не знам кво става).. И така.. днес не бях на работа.. окей, ама не бях щото снощи ме налегнаха мисли, за това как ше умрем, ала-бала портокала, как не сме вечни и т.н., та си зех почивен ден.... някво кофти ми беше снощи и днес ми дойде на акъла, че съм чувал някъде, че "Ходенето е живот", ем ей на... не вярвах, че е така до преди да ми се случи, та излезнах в 10, бях супер изморен, но проявих упоритост и ей до ся се разхождах, обиколих Южния парк 2 пъти и тука около нас навъртях бая километраж обикаляйки Перловската река, ако някой я знае, ако не я знаете - се тая... валя ме дъжд, оставих му се, потопих се в него така да се каже и се чувствах жив.... мислих много.. как преди бях спортна натура, почти нямаше спорт, който да не владея изключително добре.. Що ли не станах спортист, не знам, обяснявам си го с това, че не мога да се ограничавам до едно нещо, а искам разнообразие, още и още, другото. Сега от години не спортувам, не движа един вид.... и да искам (ИСКАМ МНОГО), няма с кой. Това ме насочва към темата "Приятели".. същото като спорта.. бил съм в безброй компании.. насищам се.... всички ме харесват, което още повече ме притеснява, че проблемът е в мен, не мога да се обвързвам може би, така да се каже.... всичко едва ли не зависи от мен и аз решавам, че тия хора повече не са ми интересни и прекратявам отношенията си с тях....Оф, се тая.. та.. предполагам, че нямам приятели.... Постоянно ме канят и викат на "Срещи на класа" и тем подобни мероприятия..... преди идваха да ме викат на крака на входната ми врата, да ми се молят да излизам с тях едва ли не.... аз отказвах многократно (не знам защо) и разбира се, всичко се промени.. спряха да ме търсят, загубихме контакти.... чувствам се сам, по принцип съм от хората, които нямат проблем с това да са сами, но вчера и днес са ме налегнали мрачни мисли.... Продължавам да препускам в мислите си... и така.. любовта... не знам кво е, дано да има нещо такова като по филмите, харесва ми. Искам и вярвам, че има. В момента имам сериозна приятелка, не съм го очаквал, по принцип не съм такъв човек, тя ме намери, всичко започна когато бях в подобен като сега период, не подобен, ами в Период.. или Цикъл ако щете...ХАх... бях решил, че ще си дам пауза в сексуален аспект.... нямал съм гаджета, поне според мен, според момичетата с които съм бил може и така да е било.. но пък и не съм възприемал жените като просто за секс.. въпреки, че имаше и такива, няма лошо, вярвам, че и те така са ме възприемали. Не знам що, но ми се иска да споделя, че съм красив според мен и хубав според околните, сигурно те са прави, ама кво да се прави... тва просто вметка.. продължавам да галопирам през мислите си... сегашната ми приятелка.. имаме труден момент.. нещо не се разбираме. Ще поправим тази несправедливост.. Хах. Бъденето (каква дума, трябва да я патентовам) във връзка ми се отразява странно, нещо като уплашен съм.. чувствам го, сякаш губя свободата си.... Отново да вметна без причина, че приятелката ми е изключително красиво същество, притежава комбинация, която не вярвах, че ще имам честта да познавам и за която тайно съм се надявал.. комбинацията, не жената. Не вярвам, че лош човек като мен.. не лош, ами недобър може би... ще случи на такова прекрасно създание и че дори то ще ме хареса. Комбинацията за която говоря е че моята любима е едновременно сладка като дете и изключително сексапилна като жена. Може би разнообразието в нея ме привлече толкова силно. Сексът. Секса или сексът се пише.. имам някъв спомен, че имаше изключение.......... та... сексът/секса е страхотен, космически, разнообразен, може и още, сигурен съм, че може и по-големи висоти да се достигнат, но като цяло се чувствам невероятно когато съм с нея, до нея, в нея. Чувствам отвътре, а не само отвън. Страхотна жена ей, мамка му. Ето, че споделянето ми даде резултат, чувствам се страхотно поднасяйки текстуално (и тази дума патентовам) чувствата си към приятелката ми. Дори забравих за началото на поста си.. се тая, и без тва не ми дреме. Край.

[Chacho]

Пишеш увлекателно. Не му давайте съвети, моля!

[smilelady]

Даже най-нахално ще помолим за част втора.

[102]

Хахахах, вие добре ли сте..?... Мерси за комплимента Chacho, освен ако не е ирония.. тогава да го духаш.
@smilelady, аз виждам несвързани мисли без тема.... ти втора част.....

[Chacho]

Не е ирония, хареса ми, че можеш да го представиш с достатъчно насмешка, че хем да е забавно за читателя, хем самият ти да застанеш над дреболиите и да гледаш умерено самокритично. Не мисля, че имаш проблем, а и да виждаш такъв, смятам, че и сам би се справил с него. Мисълта ми беше някой друг да не го припознае за драма и трибуна, където да си излива булшитите.

Плюс това се припокривам с голяма част от текста ти.

[102]

Понякога съжалявам, че не съм гей. Този е един от моментите.

[HarabeishoOrGoHome]

Никога не си пожелавай да си гей!

[102]

Ако съвсем малко помислиш, ще се досетиш, че поста ми е извънредно далече от темата за гейовете.. ама ти естествено на тая дума се нагледа.. защо ли..?... не знам.

[102]

Здрасти. Пак съм аз. Споделя ми се. Сори. Пиша кратки изречения, защото Тя спи и не искам да я събудя, та всяко изречение ми е в такт с хъркането й. Шегувам се, не хърка. Поне не много. Отново няма да има тема, но какво пък.. и без това никой няма да го прочете, а е за собствен кеф. "Човек спи спокойно, когато е обичан, тогава аз защо се будя толкова рано и не си отспивам като имам възможност...?". Отбелязвам си репликата, за като се събуди. И така. Напред. Днес ни е учебен ден, и не, нямам предвид, че сме на училище, а че сме си взели и двамата отпуска.. за да учим уж. Шегата настрана, аз много научих и снощи.. за това как тя да свършва.. Майтап бе, Уили.. знам го отдавна, имам чувството че ми е вродено, трябва да е от зодията, как мислите... Не можех да не се похваля, сори. Вмятам само, че пътя към женското сърце се оказа Дюнер с размери Хикс, на Хикс-Ел. Така радостно не ме е гледала от месеци. Продължаваме.. отново имахме несъгласие за избора на филм, аз отказах един, тя отказа втори и минахме на компромисен вариант.. неамерикански . За моя най-голяма изненада някъв турски филм се оказа нелош.. явно е от Европейската част на Истанбул, евала, машала и ашколсум/н.. бива. Нямам спомен дали след тоя филм си играхме на чичо доктор.. отново. Се тая.. следващ филм.. не разбрах дали е Сръбски или Хърватски, ама и той беше свестен.. за жалост.. още повече се разочаровах от родното кино. И така, стана не знам колко часа.. в историята ми имам предвид, в момента много добре виждам часовника.. Опа, новини на живо.. майка й и звъни, тя се буди и ме гледа все едно аз съм я събудил.. мисля си "яж лайна" и продължавам напред.. ама като се замисля, то няма нищо интересно след сръбско-хърватския филм.. помня само, че се забавлявахме още и навън беше светло.. колко ли е било часа...? Сега ще я събудя с най-милото отъркване на член в дупе на което съм способен. Не знам кво е любов, ама сигурно е това. Дюнер и мило отъркване. От квартал Дружба.. петата колиба вдясно.. Край.

[LadyDi]

Бъдене ще ти е трудно да я патентоваш.
Виж за текстуване може и да успееш

[102]

Хелоу. И така.. пак съм аз, сори. Живот-смърт темата ще я пропусна, въпреки че тя ми е сякаш основна.... Живот.. чувствам се като в депресия, ама не точно.. като някъв балон в който съм влезнал и трябва да го спукам, за да изляза, но не успявам да го спукам.. мамка му. Сигурен съм, че като го излея в текстов вид ще ми стане по-добре. А дано. Поводите на притеснението ми, депресията ми, или както там ще го наречем в общи линии е цикличността на действията ми. Едно и също, едно и също. Особено последните 10 дни в които бях при баща ми в провинцията... Баща ми.. крайно интелигентен юзър с няколко малки засечки.. такава му е средата, че се е научил да си мисли, че винаги е прав.... две мнения - грешното и моето, знаете си. Отделно темите му за разговор и споделени мисли се повтарят.. по няколко пъти.. всеки ден. Но стига лошото, ако изобщо това може да се нарече лошо.. Обяснявам си всичко със самотността му... като отшелник... не знам в кой от двамата ми родители е вината.. да речем, че аз смятам, че един мъж трябва да се бори ако иска дадена жена.. бла-бла. Любопитното е, че доскоро не ми пукаше изобщо, но напоследък.. (последните 4-5 дена) съм си въобразил, че едва ли не нямам семейство... така го чувствам.. сигурно е за кратко, но просто така го чувствам и исках да го напиша/споделя. Продължавам стремглаво, но и криволичещо, щото ми фърчи мисълта.. Вестниците.. мразя вестниците, но още повече мразя новините. Катализатор на мрачните ми мисли, които са ме обзели беше тоя тъпак с таксито и спирката пред Мола. На тая спирка съм седял сто пъти, ебати.... приех го като някъв знак.... Живей си живота, че всеки момент нещо може да се случи. Към хората в моята ситуация и с такива мисли на главата ще цитирам нещо много мъдро.. "Че кой иска да умре ?".. Простичко и ясно. Мъдрост в чист вид. И така.. време е и за малко любов.. Обичам. Обичам я. Във времето в което имах време да помисля и преосмисля нещата си.. стигнах до това гениално умозаключение.. Никога не съм изпитвал нещо такова.. трябва да е любов. Искам животът ми да е с нея, най-прекрасната жена. Искам да сме екип, едно цяло. Искам да преоткрия старото си Аз. Това в което тя се влюби (ако може да се вярва на жена).. Добре де, едва ли се е влюбила.. аз си го обяснявам по-скоро със силно привличане, ама да не задълбавам.. Искам всичко да ни се получава и най-вече съвместното съжителство. В момента с мрачните ми мисли на главата бих си пожелал и да доживеем дълбоки старини с футболен отбор деца и внуци. Нещо ми омръзна да пиша сякаш и ще ви казвам Чао. Последно, но не по важност.. 10 дена и повече без секс дали може да е отключило тези черни енергии в красивата ми главичка....? Да.. Не.. Аз съм си отговорил вече.

[102]

Искам да си споделя всичко.. така.. спокойничко.. па дано ми олекне. И така.. обладан съм от мрачни мисли.. и от няколко дена се боря с личния ми демон. Ще се престраша да съм по-искрен, шото и без тва се чувствам анонимно. По принцип не споделям с никого нищо.. така съм устроен.. не обичам да изразявам мислите и чувствата си, поне не истинските.. един вид не обичам да се издавам, ако може така да се каже. Не става дума за това, че не съм искрен или че съм затворен, напротив... от няколко дена си разигравам живота наум.. и съм се депресирал.. знам, че не съм, просто така ще го напиша. В дупка съм. Тъмно черна. Ето, написах го.. и веднага ме полазиха мислите за смъртта, Смъртта, или там както се нарича.. Не ми се умира, то на кой му се.... Отделно от мрачните мисли, винаги съм искал.. по-скоро съм се надявал.. да не умра нелепо и тъпо... то не че има друга смърт, може и да има всъщност.... Та, просто загрявах с простотиики, ще се опитам да систематизирам нещо като разказ.. за лична консумация. Примерно ще започна с Ранни години (колко литературно).. Като малък бях будно, весело, игриво дете.. то кой не е бил.. ще пропусна игрите на фунийки и строежите на ЛЕГО.. от родителска гледна точка ми се наложи да си прекарвам ваканциите в друг град от родния ми, заради баща ми. Ще забравя после, за тва сега ще спомена, че съм разочарован от баща си и едновременно ми е тъжно и мъчно, че не се е борил да живеят в един и същи град с майка ми. Всяка ваканция и по-продължително свободно време си прекарах там. По този начин пропусках събиранията с класа ми, приятелствата ми бяха само в даскало и квартала, всъщност то къде другаде, но имам предвид, че не съм бил с тях ваканциите и свободните дни.. нещо започва да ми намирисва, че изглежда сякаш се оплаквам. Май дойде време за лек шамар. Готово. Отделно на това, в другия град се запознах със сумати хора, общо взето целия град, ако може да се нарече град.. ако нямаше град в името му сигурно много хора щяха да се бъркат, че е село. Контактен съм, да го спомена. Всички ме харесват, но както често се случва.. каквото имаш, не го оценяваш... сега като се замисля, една от най-големите ми грешки е това, че съзнателно отделих всички от себе си. Но така ми беше добре, нямах проблем да съм сам, аз предполагам и сега нямам, просто съм в такова настроение... някво сдуханко. Сега се чувствам, колкото и путкарско да звучи... САМОТЕН. Мамка му. Дружа само с по-големи от мен, не, не батковци и каки, а прекалено възрастни хора.. подтискам се сред тях.. трябва да си сменя средата... И ДА СИ НАМЕРЯ ПРИЯТЕЛИ.. още по-лошото е, че не бих звъннал или потърсил никого от старите.. не съм такъв. Ама знае ли човек.. неволята е голямо нещо. До къде бях стигнал, че се разсеях.. приятелите ги минах.. а да, ето.. минаването.... изгубил съм желание за секс (още не мога да го повярвам и асимилирам).. една от причините ми за как го наричахме.. депресията ми.. е може би над 10-те дена без сексуални взаимоотношения.. Също така не ми се мастурбира.. спя по 3-4 часа на ден и за да са толкова, даже мастурбирах по 3-4 пъти, само и само за да ми се приспи, но радостта я нямаше.. след всяко свършване.. мъка, тегоба. Айде дано се освободя скоро от тези мисли, и дано не е като умра, де. ХАХА. Не съм ял от два дена.. след 3-4 часа ще станат два дена.. нямам апетит.... Не помня вече кво писах по-горе щото ме разсеяха, ама пак ще го напиша.. Хората по улицата и навсякъде са ми тъпи.. просто ми изглеждат малоумно и прости. И аз не съм супер умния, просто така го чувствам. Всъщност, мисля че една от кофти чертите ми е, че се мисля за прекалено умен.. направо ми се приисква да си наема човек да седи до мен и да ми повтаря, че не съм чак толкова интелигентен, колкото си мисля. Или просто някой от форума ще ми направи тази услуга безплатно.. сигурен съм, че ще има желаещи. ХАха. Не помня казах ли за музиката.. и музика не ми се слуша... текстовете ме депресират.. дори и да е някоя забавна песен.. Филмите. Филмите съзнателно ги намалих.. предполагам и те са катализатор за мрачните ми мисли. Все пак.. спирам филмите, за да излезна от филма.. има логика, нали...? Работата ми.. отново възрастни хора около мен.. обстановката не ми харесва, изиграва своята роля... Дори не искам да работя тази работа, но ни трябват пари. Помагам на наще. Наще в случая са майка ми и дядо ми. С тях живея. Не се оплаквам, бих желал да се изнеса, но ми трябват пари. Тва прозвуча сякаш ще извадя телефона за смс-и.. АахАХ. На всичкото отгоре имам апартамент (за мен), но иска ремонт, а нямам средствата в момента. Мисълта започва да ми бяга все повече и повече, което отчасти ме радва, защото ще мисля по-малко.. знаех си, че ще ми стане по-добре като го изведа в текст... Книгите.. взех си "Ад" на Дан Браун с цел да се отделя от шибания компютър.. еми тъп съм, да... АД, АД, мисля за смъртта и взех такава книга.... да се еба в идиота. Отделно от това не мога да се съсредоточа да чета.. нито да уча... Искам да си завърша последната година и да си действам по нещото с което искам да се занимавам.. истински. Поолекна ми, не се сещам за друга глупост. Блаа.. забравих да спомена, че вечер като ми е много кофти, получавам някво като.. разстройва ми се стомаха и ми се досира.. Муахаха. Тва, за да не си капо читателю, ако си се излъгал да прочетеш тая помия. Аривидерчи.. ииии ЖИВЕЙТЕ И СЕ ОБИЧАЙТЕ. ХахАХАХАХ.

[mishmula]

Здравей! Това е профилът, който си направих, когато бях на 15, не съм влизала от 5- 6 години. Съвсем случайно реших да вляза, за да видя какви са ми били тогава "размислите и страстите" и попаднах на твоята тема. Аз също се чувствам самотна, най- странното е, че имам приятели, работа и човек до себе . Еднообразието и рутината ме съсипват, искам да съм сред хора, познавам такива, но ето, пак съм сама. Месеците минават неусетно, а при мен нищо не се е променило. Мога да се определя като добър човек- не лъжа, съвестна съм, помагам на околните. В момента съм изморена и не съм способна да изразя положението, в което се чувствам.



P.S. "Ад" е книгата, която с нетърпение искам да си закупя.

[102]

Здрасти. Аз също притежавам горепосочените, освен може би частта с приятелите, но пък.. вчера си направих фейсбук (по принцип го отричам, не ме кефи) с цел да си намеря старите дружки.. накратко.. всички много ми се зарадваха.. ще излизаме.. ала-бала... В моя случай.. еднообразието и рутината са ми по-малкия проблем.. Смятам, че ми трябва смяна на еднообразието и рутината просто.. да започна да спортувам, да се развивам.. от всичко може би един от проблемите е, че имам толкова избор, че не мога да избера..... сега най-големият ми проблем, ако може да се нарече проблем.. е че имам нещо като паник атак.. не ми се излиза (а трябва), постоянно за всичко мисля "Ами ако това ми е последното нещо което направя ?", последната ми тениска, която обличам, последното ядене което ще изям, последното питие.... преди два дена едвам изпих ЕДНА бира, а дори и сякаш не я допих.... Затворник съм на мислите си един вид..... Ям шоколад.. уж помагало... нъцки.... мастурбирам... без кеф.... след свършването мислите ми ме нападат отново.... Вече си мисля, че съм за специалист.. въпреки че се чувствам по-добре със секи отминал ден.... Всичко ми е безинтересно.. мисля си.. "ами ако това е последната песен или филм, които гледам.." .. пълен тъшак.. от безразсъден, смел и забавен младеж се превърнах в това.. това...... нищожество.. Бонусът на социализирането ми във фейсбук е че разбрах.. че първия ми приятел в живота е починал в атвомобилна катастрофа.. и пет минути след това.. моята дама, моето спътниче.. ме окуражава с думите, че съм станал путка.... Добре, разбирам че не са я спохождали такива мисли... добре, разбирам й положението.. добре, но много ли искам.. само 4-5 дена разбиране и ПОДКРЕПА.. жената с която искам да градя бъдещето си (Живот и здраве, Хаха) така да ме разочарова и допълнително да сипва масло в огъня.... Не издържам вече.. трябва да преборя този вътрешен демон.... Трябва и ЩЕ.

[102]

В момента съм изморена и не съм способна да изразя положението, в което се чувствам.

P.S. "Ад" е книгата, която с нетърпение искам да си закупя.

Ще се радвам да изразиш мнение и чувства, когато имаш възможност.
Аз не я започвам, защото ако си прочела предишното ми "творчество" не мога да се съсредоточа да правя нищо, а и като знам писателя няма да ми отпусне мислите, а напротив....

[baby_baby]

Даже най-нахално ще помолим за част втора.

+1

[Баща Ти]

Започни да еякулираш в нея и ще ти е още по-яко.

[102]

+1

Доста над +1 се получиха. ХАха.

[102]

Хах, кви забавни неща съм писал.. Привет, скъпо, мило дневниче. Ко прайш...? Аз съм добре, свиркам си.. трудностите не са ми отминали, ако изобщо са трудности, но най-важното.. "депресивните" ми състояния отлетяха.. дали е от контролираните дози Загорка, или пък от пробуждането на личния ми демон.. не знам. Важното е, че се чувствам по-добре.. В дни като днешния, в които нямам какво да правя (знам, че винаги има какво да се прави) ме обземат мрачните мисли, но ще се справя някакси. Какво ново ? Ами все е старо, но с приятни добавки. Не мога да си намеря компания за бири, то не че ми се и излиза.. трябва да си поканя гости, ама как мразя да съм домакин.... Чете ми се, но не мога да се съсредоточа.. Гледа ми се филм, но не мога да реша кой.. някаква анимация ми се върти в красивата главичка.. От утре започвам раздвижваща програма.. не мога да бездействам вече, тялото ми не може да бездейства. Днес е последния ден в който си позволявам да съм слаб, дори за по-сигурно ще си определя като последния час в който съм слаб, ХАха.... Отново ме атакуват от всички страни, но няма да стане.. с възвръщането на старото ми Аз.. казвам стига. Достатъчно. Нова седмица - ново начало. Към края на словоизлиянията ми един въпрос започва да ме мъчи.. Скъпо, дневниче, имаш ли си пол...? Специални поздрави, ако си женско. Много целувки и да има какво да чистиш. Чао.

[ledenakrasota]

И аз обичам дюнер.

[sneering]

Трудностите винаги ги има,ама как успяваш да полееш депресивните състояния с бира идея си нямам.

[102]

Трудностите винаги ги има,ама как успяваш да полееш депресивните състояния с бира идея си нямам.

Тва ирония ли е, че нещо не схванах.... Шегуваш ли се, кво ?

[102]

И така, събудих се току-що. За човек с проблеми в съня това е постижение, но теб тва кво ли те интересува мило дневниче..? Будих се два пъти, но успявах да заспя отново. Както и да е, между второто ми и баш събуждането ми сънувах много забавен сън. Забавен за мен, маловажен за теб, но тъй като клавиатурата е изпод моите кунки.. ами.. можеш да си ебеш майката, примерно. Виждам, че привлякох вниманието ти, та да започвам освен.. Представи си десет кооперации. По пет от двете страни на улица. Всъщност то май вече се води булевард, ама карай, улица звучи по-романтично, въпреки че няма грам романтика в съня ми. Значи.. не помня как започна съня, за това ще карам откъдето си спомням. Първото, и май основно е, това че през целия ми сън бях по боксерки. Не, това не е епизод от "Секса и града". В съня ми, в блока срещу моя, срещу моя вход, се помещаваше едно мое бивше гадже. Любопитното, което е, че в съня ми тя си имаше гардженце, нейн съсед във въпросния блок/кооперация. Още по-любопитното за мен беше, че имах спомени в съня си, смисъл на моя герой, в случая аз, моя милост и те бяха че сме си говорили с въпросния чиляк, дори сме нещо като приятели. Странното е, че въпросният бастун ми е разправял как тя само говорила за мен, как съм бил страхотен любовник и той трябва да ме пита за "техники" и тем подобни глупости. Вствани от съня искам да кажа, че тва се случва в съня и може би е съзнателно или подсъзнателно избиване на комплекси да сънувам неверни неща, ако ме разбирате. И така.. сякаш си спомних как започна съня ми. Аз съм в забравих думата, пфуу.. ?антрето? на отсрещния блок.. по гащи.. и съм тръгнал да пренасям стария ми хладилник като подарък за въпросното момче, за да може въпросното бивше гардже да се премести при него. Защо нямам проблем с това.. не си го обясних цял сън. А да, отделно от хладилника, всъщност баш с него е свързано.. отвътре съм сложил и един чушкопек-изненада. Защо..? Това е сън, от де да знам. И така, сънят е започнал.. до къде бях стигнал.. аз по боксерки, пренасям хладилник с чушкопек отвътре. Останал съм във входа (а да, тази дума търсих) малко да отморя, явно съм го пренасял от нас.. и нещеш ли, съзирам един бивш съученик отвън, тръгвам да излизам да му кажа Хай, тва онва, но в следващия момент осъзнавам, че съм по боксерки и някакси няма да е прилично да изхвърча на улицата по гащи и да го атакувам със слова. Друга бира е, защо във входа се чувствам защитен и нямам проблем, че съм по боксерки...? Както и да е. Оставям го да премине като гара през мен. Изведнъж отгоре слиза въпросното момче, за което нося хладилника. Поздравяваме се приятелски, направо братски.. защо, ве, защо не го нокаутирам на мига...? Забравих да спомена, че той доста прилича на мен, не е някакъв приятел или момче, което съм виждал на улицата, а съм си направо аз, но по-хубав/красив. Сигурно нещо подсъзнателно, не ми се мисли в момента. Докато си лафираме неволно поглеждам (всъщност сега като се замисля и пред въпросния хуманоид пред мен нямам проблем да съм по боксерки.. ах, какво съм хомо) навън и виждам, че тоя мой съученик се е завърнал, но тоя път води друг мой/наш съученик (баси мамата, не беше ли в Англия тоя, ве..?) и се насочват стремглаво към моя вход и се заступоряват там като някакви ушеви. Тоя мой близнак, за целта на разказа ще го наричам така, грам няма намерение да ми помогне да кача хладилника, което леко започва да ме изнервя, започвам да се напрягам като Хълк и се появяват пламъците в очите ми. Не щеш ли се появява майка ми (първо гей наченки, после майка ми, не отива на добре) с един български актьор, който по една случайност наистина живее до нас, та няма да му споменавам именцето. Дали й е любовник, питам се аз ? Дали ми пука, отговарям си отново аз. Насочват се към нашия вход, мадъра поздравява един от въпросните ми съученици, само него знае, хаха, и поемат нагоре с актьорчето. И тук вече явно е време да се събуждам, защото изведнъж от всички страни на улицата започват да се появяват бивши съученици (знам, сигурно ми липсват, ама няма да си го призная) и се забиват баш пред моя блок. Сякаш са си направили "Среща на класа" точно там, ве. Ауеее.... както и да е. Съзирайки ги, аз казвам на тоя мой мним близнак, че имам работа и трябва да си пренесе тоя хладилник, който аз му дарявам, за това че съм милостив, самичък. Абе да се оправя, ве, достатъчно ме ядоса с това че не предложи едно рамо. Натискам ключалката, дръжката де, на вратата на блока в който съм и хопала, пак се връщам на "проблема" с боксерките. Ами сега ? Сега какво, седят ми пред входа, как да отида да си сложа дънки...? Не осъзнавам, че това е сън и решавам да си актвам като себе си. Казвам си фък ит, или няма да се появя, или ще съм ексцентричен. Разбира се избирам втория вариант. Излизам бодро, поздравявам сички, те много ми се радват (тва не е от съня, по принцип е така, хаха) обяснявам странния си стайлинг като нова мода, горещо е, топли вълни ме напъват, а-у, и на никой не му прай впечатление. Любопитството ме кара да попитам "Какво, мамка ви, правите тук" при което разбирам, че некъв агент е пратил смс-и на сите с този адрес и че трябва задължително да са/сме там. Но защо пред моя блок, бее...? Въпросът ми остава без отговор, защото в същия миг се появява...... БАТМАН.. с няква летяща чиния и каца на улицата. Слиза и се провиква "Вие бяхте избрани" (За какво сме избрани, матури ли ш полагаме ?!). Край на съня. Тва с Батман си го обяснявам с трейлъра на лего филма, който много искам да гледам. Общо взето е тва, скъпо дневниче. Яж лайна. Обичам те.

[Auriss]

Без да се опитвам да се подигравам или заяждам -- как се сети за тази тема ?

[102]

Ами против съм по десет хиляди теми да се правят от един и същи човек, сигурно за тва.
А и веднага ми излезе като писах в гугъл, може би ако не беше излезнала толко лесно щях да направя нова.