Хелоу. И така.. пак съм аз, сори. Живот-смърт темата ще я пропусна, въпреки че тя ми е сякаш основна.... Живот.. чувствам се като в депресия, ама не точно.. като някъв балон в който съм влезнал и трябва да го спукам, за да изляза, но не успявам да го спукам.. мамка му. Сигурен съм, че като го излея в текстов вид ще ми стане по-добре. А дано. Поводите на притеснението ми, депресията ми, или както там ще го наречем в общи линии е цикличността на действията ми. Едно и също, едно и също. Особено последните 10 дни в които бях при баща ми в провинцията... Баща ми.. крайно интелигентен юзър с няколко малки засечки.. такава му е средата, че се е научил да си мисли, че винаги е прав.... две мнения - грешното и моето, знаете си. Отделно темите му за разговор и споделени мисли се повтарят.. по няколко пъти.. всеки ден. Но стига лошото, ако изобщо това може да се нарече лошо.. Обяснявам си всичко със самотността му... като отшелник... не знам в кой от двамата ми родители е вината.. да речем, че аз смятам, че един мъж трябва да се бори ако иска дадена жена.. бла-бла. Любопитното е, че доскоро не ми пукаше изобщо, но напоследък.. (последните 4-5 дена) съм си въобразил, че едва ли не нямам семейство... така го чувствам.. сигурно е за кратко, но просто така го чувствам и исках да го напиша/споделя. Продължавам стремглаво, но и криволичещо, щото ми фърчи мисълта.. Вестниците.. мразя вестниците, но още повече мразя новините. Катализатор на мрачните ми мисли, които са ме обзели беше тоя тъпак с таксито и спирката пред Мола. На тая спирка съм седял сто пъти, ебати.... приех го като някъв знак.... Живей си живота, че всеки момент нещо може да се случи. Към хората в моята ситуация и с такива мисли на главата ще цитирам нещо много мъдро.. "Че кой иска да умре ?".. Простичко и ясно. Мъдрост в чист вид. И така.. време е и за малко любов.. Обичам. Обичам я. Във времето в което имах време да помисля и преосмисля нещата си.. стигнах до това гениално умозаключение.. Никога не съм изпитвал нещо такова.. трябва да е любов. Искам животът ми да е с нея, най-прекрасната жена. Искам да сме екип, едно цяло. Искам да преоткрия старото си Аз. Това в което тя се влюби (ако може да се вярва на жена).. Добре де, едва ли се е влюбила.. аз си го обяснявам по-скоро със силно привличане, ама да не задълбавам.. Искам всичко да ни се получава и най-вече съвместното съжителство. В момента с мрачните ми мисли на главата бих си пожелал и да доживеем дълбоки старини с футболен отбор деца и внуци. Нещо ми омръзна да пиша сякаш и ще ви казвам Чао. Последно, но не по важност.. 10 дена и повече без секс дали може да е отключило тези черни енергии в красивата ми главичка....? Да.. Не.. Аз съм си отговорил вече.