Споделя ми се.

[102]

Искам да си споделя всичко.. така.. спокойничко.. па дано ми олекне. И така.. обладан съм от мрачни мисли.. и от няколко дена се боря с личния ми демон. Ще се престраша да съм по-искрен, шото и без тва се чувствам анонимно. По принцип не споделям с никого нищо.. така съм устроен.. не обичам да изразявам мислите и чувствата си, поне не истинските.. един вид не обичам да се издавам, ако може така да се каже. Не става дума за това, че не съм искрен или че съм затворен, напротив... от няколко дена си разигравам живота наум.. и съм се депресирал.. знам, че не съм, просто така ще го напиша. В дупка съм. Тъмно черна. Ето, написах го.. и веднага ме полазиха мислите за смъртта, Смъртта, или там както се нарича.. Не ми се умира, то на кой му се.... Отделно от мрачните мисли, винаги съм искал.. по-скоро съм се надявал.. да не умра нелепо и тъпо... то не че има друга смърт, може и да има всъщност.... Та, просто загрявах с простотиики, ще се опитам да систематизирам нещо като разказ.. за лична консумация. Примерно ще започна с Ранни години (колко литературно).. Като малък бях будно, весело, игриво дете.. то кой не е бил.. ще пропусна игрите на фунийки и строежите на ЛЕГО.. от родителска гледна точка ми се наложи да си прекарвам ваканциите в друг град от родния ми, заради баща ми. Ще забравя после, за тва сега ще спомена, че съм разочарован от баща си и едновременно ми е тъжно и мъчно, че не се е борил да живеят в един и същи град с майка ми. Всяка ваканция и по-продължително свободно време си прекарах там. По този начин пропусках събиранията с класа ми, приятелствата ми бяха само в даскало и квартала, всъщност то къде другаде, но имам предвид, че не съм бил с тях ваканциите и свободните дни.. нещо започва да ми намирисва, че изглежда сякаш се оплаквам. Май дойде време за лек шамар. Готово. Отделно на това, в другия град се запознах със сумати хора, общо взето целия град, ако може да се нарече град.. ако нямаше град в името му сигурно много хора щяха да се бъркат, че е село. Контактен съм, да го спомена. Всички ме харесват, но както често се случва.. каквото имаш, не го оценяваш... сега като се замисля, една от най-големите ми грешки е това, че съзнателно отделих всички от себе си. Но така ми беше добре, нямах проблем да съм сам, аз предполагам и сега нямам, просто съм в такова настроение... някво сдуханко. Сега се чувствам, колкото и путкарско да звучи... САМОТЕН. Мамка му. Дружа само с по-големи от мен, не, не батковци и каки, а прекалено възрастни хора.. подтискам се сред тях.. трябва да си сменя средата... И ДА СИ НАМЕРЯ ПРИЯТЕЛИ.. още по-лошото е, че не бих звъннал или потърсил никого от старите.. не съм такъв. Ама знае ли човек.. неволята е голямо нещо. До къде бях стигнал, че се разсеях.. приятелите ги минах.. а да, ето.. минаването.... изгубил съм желание за секс (още не мога да го повярвам и асимилирам).. една от причините ми за как го наричахме.. депресията ми.. е може би над 10-те дена без сексуални взаимоотношения.. Също така не ми се мастурбира.. спя по 3-4 часа на ден и за да са толкова, даже мастурбирах по 3-4 пъти, само и само за да ми се приспи, но радостта я нямаше.. след всяко свършване.. мъка, тегоба. Айде дано се освободя скоро от тези мисли, и дано не е като умра, де. ХАХА. Не съм ял от два дена.. след 3-4 часа ще станат два дена.. нямам апетит.... Не помня вече кво писах по-горе щото ме разсеяха, ама пак ще го напиша.. Хората по улицата и навсякъде са ми тъпи.. просто ми изглеждат малоумно и прости. И аз не съм супер умния, просто така го чувствам. Всъщност, мисля че една от кофти чертите ми е, че се мисля за прекалено умен.. направо ми се приисква да си наема човек да седи до мен и да ми повтаря, че не съм чак толкова интелигентен, колкото си мисля. Или просто някой от форума ще ми направи тази услуга безплатно.. сигурен съм, че ще има желаещи. ХАха. Не помня казах ли за музиката.. и музика не ми се слуша... текстовете ме депресират.. дори и да е някоя забавна песен.. Филмите. Филмите съзнателно ги намалих.. предполагам и те са катализатор за мрачните ми мисли. Все пак.. спирам филмите, за да излезна от филма.. има логика, нали...? Работата ми.. отново възрастни хора около мен.. обстановката не ми харесва, изиграва своята роля... Дори не искам да работя тази работа, но ни трябват пари. Помагам на наще. Наще в случая са майка ми и дядо ми. С тях живея. Не се оплаквам, бих желал да се изнеса, но ми трябват пари. Тва прозвуча сякаш ще извадя телефона за смс-и.. АахАХ. На всичкото отгоре имам апартамент (за мен), но иска ремонт, а нямам средствата в момента. Мисълта започва да ми бяга все повече и повече, което отчасти ме радва, защото ще мисля по-малко.. знаех си, че ще ми стане по-добре като го изведа в текст... Книгите.. взех си "Ад" на Дан Браун с цел да се отделя от шибания компютър.. еми тъп съм, да... АД, АД, мисля за смъртта и взех такава книга.... да се еба в идиота. Отделно от това не мога да се съсредоточа да чета.. нито да уча... Искам да си завърша последната година и да си действам по нещото с което искам да се занимавам.. истински. Поолекна ми, не се сещам за друга глупост. Блаа.. забравих да спомена, че вечер като ми е много кофти, получавам някво като.. разстройва ми се стомаха и ми се досира.. Муахаха. Тва, за да не си капо читателю, ако си се излъгал да прочетеш тая помия. Аривидерчи.. ииии ЖИВЕЙТЕ И СЕ ОБИЧАЙТЕ. ХахАХАХАХ.

[mishmula]

Здравей! Това е профилът, който си направих, когато бях на 15, не съм влизала от 5- 6 години. Съвсем случайно реших да вляза, за да видя какви са ми били тогава "размислите и страстите" и попаднах на твоята тема. Аз също се чувствам самотна, най- странното е, че имам приятели, работа и човек до себе . Еднообразието и рутината ме съсипват, искам да съм сред хора, познавам такива, но ето, пак съм сама. Месеците минават неусетно, а при мен нищо не се е променило. Мога да се определя като добър човек- не лъжа, съвестна съм, помагам на околните. В момента съм изморена и не съм способна да изразя положението, в което се чувствам.



P.S. "Ад" е книгата, която с нетърпение искам да си закупя.

[102]

В момента съм изморена и не съм способна да изразя положението, в което се чувствам.

P.S. "Ад" е книгата, която с нетърпение искам да си закупя.

Ще се радвам да изразиш мнение и чувства, когато имаш възможност.
Аз не я започвам, защото ако си прочела предишното ми "творчество" не мога да се съсредоточа да правя нищо, а и като знам писателя няма да ми отпусне мислите, а напротив....