Хах, кви забавни неща съм писал.. Привет, скъпо, мило дневниче. Ко прайш...? Аз съм добре, свиркам си.. трудностите не са ми отминали, ако изобщо са трудности, но най-важното.. "депресивните" ми състояния отлетяха.. дали е от контролираните дози Загорка, или пък от пробуждането на личния ми демон.. не знам. Важното е, че се чувствам по-добре.. В дни като днешния, в които нямам какво да правя (знам, че винаги има какво да се прави) ме обземат мрачните мисли, но ще се справя някакси. Какво ново ? Ами все е старо, но с приятни добавки. Не мога да си намеря компания за бири, то не че ми се и излиза.. трябва да си поканя гости, ама как мразя да съм домакин.... Чете ми се, но не мога да се съсредоточа.. Гледа ми се филм, но не мога да реша кой.. някаква анимация ми се върти в красивата главичка.. От утре започвам раздвижваща програма.. не мога да бездействам вече, тялото ми не може да бездейства. Днес е последния ден в който си позволявам да съм слаб, дори за по-сигурно ще си определя като последния час в който съм слаб, ХАха.... Отново ме атакуват от всички страни, но няма да стане.. с възвръщането на старото ми Аз.. казвам стига. Достатъчно. Нова седмица - ново начало. Към края на словоизлиянията ми един въпрос започва да ме мъчи.. Скъпо, дневниче, имаш ли си пол...? Специални поздрави, ако си женско. Много целувки и да има какво да чистиш. Чао.