И така, събудих се току-що. За човек с проблеми в съня това е постижение, но теб тва кво ли те интересува мило дневниче..? Будих се два пъти, но успявах да заспя отново. Както и да е, между второто ми и баш събуждането ми сънувах много забавен сън. Забавен за мен, маловажен за теб, но тъй като клавиатурата е изпод моите кунки.. ами.. можеш да си ебеш майката, примерно. Виждам, че привлякох вниманието ти, та да започвам освен.. Представи си десет кооперации. По пет от двете страни на улица. Всъщност то май вече се води булевард, ама карай, улица звучи по-романтично, въпреки че няма грам романтика в съня ми. Значи.. не помня как започна съня, за това ще карам откъдето си спомням. Първото, и май основно е, това че през целия ми сън бях по боксерки. Не, това не е епизод от "Секса и града". В съня ми, в блока срещу моя, срещу моя вход, се помещаваше едно мое бивше гадже. Любопитното, което е, че в съня ми тя си имаше гардженце, нейн съсед във въпросния блок/кооперация. Още по-любопитното за мен беше, че имах спомени в съня си, смисъл на моя герой, в случая аз, моя милост и те бяха че сме си говорили с въпросния чиляк, дори сме нещо като приятели. Странното е, че въпросният бастун ми е разправял как тя само говорила за мен, как съм бил страхотен любовник и той трябва да ме пита за "техники" и тем подобни глупости. Вствани от съня искам да кажа, че тва се случва в съня и може би е съзнателно или подсъзнателно избиване на комплекси да сънувам неверни неща, ако ме разбирате. И така.. сякаш си спомних как започна съня ми. Аз съм в забравих думата, пфуу.. ?антрето? на отсрещния блок.. по гащи.. и съм тръгнал да пренасям стария ми хладилник като подарък за въпросното момче, за да може въпросното бивше гардже да се премести при него. Защо нямам проблем с това.. не си го обясних цял сън. А да, отделно от хладилника, всъщност баш с него е свързано.. отвътре съм сложил и един чушкопек-изненада. Защо..? Това е сън, от де да знам. И така, сънят е започнал.. до къде бях стигнал.. аз по боксерки, пренасям хладилник с чушкопек отвътре. Останал съм във входа (а да, тази дума търсих) малко да отморя, явно съм го пренасял от нас.. и нещеш ли, съзирам един бивш съученик отвън, тръгвам да излизам да му кажа Хай, тва онва, но в следващия момент осъзнавам, че съм по боксерки и някакси няма да е прилично да изхвърча на улицата по гащи и да го атакувам със слова. Друга бира е, защо във входа се чувствам защитен и нямам проблем, че съм по боксерки...? Както и да е. Оставям го да премине като гара през мен. Изведнъж отгоре слиза въпросното момче, за което нося хладилника. Поздравяваме се приятелски, направо братски.. защо, ве, защо не го нокаутирам на мига...? Забравих да спомена, че той доста прилича на мен, не е някакъв приятел или момче, което съм виждал на улицата, а съм си направо аз, но по-хубав/красив. Сигурно нещо подсъзнателно, не ми се мисли в момента. Докато си лафираме неволно поглеждам (всъщност сега като се замисля и пред въпросния хуманоид пред мен нямам проблем да съм по боксерки.. ах, какво съм хомо) навън и виждам, че тоя мой съученик се е завърнал, но тоя път води друг мой/наш съученик (баси мамата, не беше ли в Англия тоя, ве..?) и се насочват стремглаво към моя вход и се заступоряват там като някакви ушеви. Тоя мой близнак, за целта на разказа ще го наричам така, грам няма намерение да ми помогне да кача хладилника, което леко започва да ме изнервя, започвам да се напрягам като Хълк и се появяват пламъците в очите ми. Не щеш ли се появява майка ми (първо гей наченки, после майка ми, не отива на добре) с един български актьор, който по една случайност наистина живее до нас, та няма да му споменавам именцето. Дали й е любовник, питам се аз ? Дали ми пука, отговарям си отново аз. Насочват се към нашия вход, мадъра поздравява един от въпросните ми съученици, само него знае, хаха, и поемат нагоре с актьорчето. И тук вече явно е време да се събуждам, защото изведнъж от всички страни на улицата започват да се появяват бивши съученици (знам, сигурно ми липсват, ама няма да си го призная) и се забиват баш пред моя блок. Сякаш са си направили "Среща на класа" точно там, ве. Ауеее.... както и да е. Съзирайки ги, аз казвам на тоя мой мним близнак, че имам работа и трябва да си пренесе тоя хладилник, който аз му дарявам, за това че съм милостив, самичък. Абе да се оправя, ве, достатъчно ме ядоса с това че не предложи едно рамо. Натискам ключалката, дръжката де, на вратата на блока в който съм и хопала, пак се връщам на "проблема" с боксерките. Ами сега ? Сега какво, седят ми пред входа, как да отида да си сложа дънки...? Не осъзнавам, че това е сън и решавам да си актвам като себе си. Казвам си фък ит, или няма да се появя, или ще съм ексцентричен. Разбира се избирам втория вариант. Излизам бодро, поздравявам сички, те много ми се радват (тва не е от съня, по принцип е така, хаха) обяснявам странния си стайлинг като нова мода, горещо е, топли вълни ме напъват, а-у, и на никой не му прай впечатление. Любопитството ме кара да попитам "Какво, мамка ви, правите тук" при което разбирам, че некъв агент е пратил смс-и на сите с този адрес и че трябва задължително да са/сме там. Но защо пред моя блок, бее...? Въпросът ми остава без отговор, защото в същия миг се появява...... БАТМАН.. с няква летяща чиния и каца на улицата. Слиза и се провиква "Вие бяхте избрани" (За какво сме избрани, матури ли ш полагаме ?!). Край на съня. Тва с Батман си го обяснявам с трейлъра на лего филма, който много искам да гледам. Общо взето е тва, скъпо дневниче. Яж лайна. Обичам те.