klimatronik, привет!
Достатъчно нищих любовта, стига й толкова. Нека не мълвят буквоядите, че се грижа повече за думите и словореда им, отколкото за самата любов. Ще ти дам един кратък пример, по който да мериш хората, че и себе си.

Във форума едно момиче търси съвет, понеже се „посрала“, докато правила анален секс, та питаше: как да превъзмогне срама от постъпката си. Съветите, които получи бяха иронични, нападателни, критични. Какво направи това момиче. Каза, че е пуснала темата, за да чуе съвети, а не гаври. Остана обидена от отношението на останалите, прие, че е жертва. Обаче, въпросното момиче използва същия начин на изразяване, но в темата на друго момиче, което искаше съвет. Не даде съвет, а обида, не даде подкрепа, а критика. Какво излиза? Голяма част от хората се държат по начин, от който се обиждат, бъде ли приложен върху им, а същевременно го прилагат върху други. Това е един поучителен пример, който е присъщ не само за това момиче, но и за голяма част от хората, да не кажа — по-голямата.

Какво общо има това с темата? — питаш. Общото е, че на малцина им минава през главата, че и те не са имунизирани в изневярата, но я осъждат остро, сякаш никога няма да изневярат. Сторят ли го — което е напълно възможно — искат разбиране.

За егоизма. Остави на мира предишните ми емоционални, но, кълна се, верни постове. Да, всеки е егоист. Егоизмът е полезен и благодарение на него сме се запазили като вид. Егоизъм е, че дишаме! Аз по-скоро се стремя да проявявам алтруизъм, което не ме прави по-малко егоист от тебе, но алтруизмът е по-здравословен; и за тебе; и за мене; за всички.

Да си жив, здрав и да си намериш любовта на живота!