сладко... никога не съм успявала да ги разбера тез индивиди "не знам какво искам, объркан/а съм". Жестоко, нали? Как така, та нали до вчера ме гледаше с един плаващ, хубав, бляскав поглед... Как така реши от нищото да търсиш диря в небето... И още не ги разбирам.
Бих ти казала да я оставиш да си "подреди мислите в главата", но знам че не е лесно. В края на краищата, квото и да стане, ще има някакъв страничен момент, в който ще се сети брей този какви неща правеше, а аз се чудих и аз да знаех защо... Поне няма ненаказано добро.