Ревността рано или късно съсипва всичко.Ще съжаляваш,че си го търпяла.
Ти ревнуваш,защото е нормално.(И всъщност твоето не е ревност,а по-различно чувство,защото разбираш,че няма смисъл да ревнуваш.)
А приятелят ти изглежда голям идиот,съжалявам че говоря така,но няма да си кривя душата.
Поведението му е много глупаво и незряло.
Ти го обичаш и преглъщаш всичко зарязваш си приятелите....А като се замислиш трябва ли да е така?