Бях като теб ( като изключим нуждата постоянно да върша нещо само и само да не мисля за нея ), до 17тата си години, което е преди 5 години. При мен проблемните случаи са биле 2 в диапазон от 2-3 години.
Моят метод беше малко по-различен, исках да разбера от къде идва това чувство ( от психологична и логическа гледна точка ). След като си направих анализ и си извлякох заключение, вече нямам такъв проблем и не съм имал от тогава .
Това е по интровертен подход, за хора, които мислят от по научната страна на нещата, ако мога така да го кажа : ).
Твоя метод също е добър, но не изкореняваш проблема от източника, а го замазваш, докато просто спре да ти пука за проблема.