
Първоначално написано от
HollyGolightly
С приятелят ми сме заедно от година и половина и до скоро всичко си беше нормално, но тъй като е военен му се наложи да замине за 6 месеца. Малко преди да замине бяхме излезнали на разходка в един парк и срещнахме една жена с дете, те нито се поздравиха, нито нищо, просто той след това ми каза, че това била бившата му приятелка, бях чувала за нея, но не я бях виждала до тогава.
С нея са ходили за много кратък период от време, да кажем два-три месеца, на него му се е наложило да замине за 8 месеца, тя му е изневерила броени дни след заминаването и са скъсали. Ние се запознахме именно след тези 8 месеца.
От тази ни случайна среща в парка до сега тази жена не ме оставя на мира. В началото само ми пишеше във facebook най-различни заплашителни съобщения, наричаше ме имена, каза ми, че съм откраднала мъжът на живота и, потенциалният баща на детето и(само да вметна, че приятелят нито е баща на това дете, нито е имал намерение да бъде) и какви ли не още глупости. Аз разбира се я блокирах, но тя започна да си прави различни акаунти и от тях да ми пише. Накрая най-вероятно и омръзна и спря за няколко дни, след това се започна с имейли, смених си го, не дълго след това СМС-и и обаждания посреднощ. Оставяше ми гласови съобщения, аз си смених и номера на телефона. Казах на приятелят ми, той страшно много се ядоса, но нищо не може да направи в момента. Тя започна да се обажда на майка му и да пита как е той, да и говори и на нея глупости за мен. Намери къде живея, сега всеки ден минава по моята улица с колата или с колело. Преди няколко дни, докато брат ми разхождал кучето, тя минала с колелото покрай тях, оплюла го и отпрашила.
Освен това, може и аз вече да си въобразявам, но всеки път щом отида до някой от околните магазини, само след броени минути я засичам и нея там. Нарочно ми засича път, блъскала ме е с пазарската количка в супермаркета, оставяла ми е бележки по колата, обяснявайки ми що за боклук съм и какво ли още не.
Вече наистина не знам какво да правя, казах на родителите ми, но тяхната реакция беше, че трябва да се срещна с нея и да поговорим, а аз не мисля, че това е добра идея. Мислила съм да се обадя в полицията, но може би това е прекалено крайно. Търпя го това нещо от Януари месец, вече имам чувството, че съм в някакъв филм, като я видя и се чудя да се смея ли, да плача ли.
Съжалявам, че стана много дълго, знам, че няма кой-знае как да ми помогнете, просто имах нужда да го споделя с някого всичкото това.
И само да кажа, че не става дума за поредната тийн глупост, жената е доста по-възрастна от приятелят ми, той е на 26, тя е на 32