- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Защо "егото" винаги е на 1-во място ?
Хайде да сме малко откровени и да размишляваме защо се получава така ?
Рефлекс, инстинкт, заложен по рождение. Винаги Аз-ът е в центъра на собствената ти Вселена. Инстинктът за самосъхранение е най-силен от всичко.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Защитен механизъм.
Oh but until then I got you
Baby I got you
Until you're used to my face
And my mystery fades
I got you
Чувал съм, че има хора, които поставят егото си на заден план....
Първото нещо, което ни идва на главата е его, а не компромис..
Психическото развитие е свързано с отделянето от егото, което ни кара да действаме, иначе щяхме да сме почти пасивни.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
идея нямам , но при повечето наистина е на първо място , а това хич не е добре .....такива хора чак противни ми стават .
@sunshine :**, можеш ли да ми кажеш какво е "его" ? =)
Слушайте чича ви Фройд, он е прав.
Почти всеки мисли най-вече за собствения си задник, но не усеща, че и някой друг страда. Повечето егоцентрици са самовлюбени говеда![]()
Егото и аз-ът са различни неща! Егото е аз-ът, който са ти наложили околните. Егото се формира от социалната ти среда-то зависи от одобрението на околните. Нали знаеш онова чувство, което се появява, като ти пишат 6 в училище или те повишат в работата-е това е "чесането" на егото ти. По същия начин, когато ти пишат 2 или те уволнят, егото ти се смачква и ако си лежал на него-потъваш и ти. Истинският ти, вътрешен аз е това, което ти си изградил като мнение за себеси. Той е онова, което нито двойката, нито шестицата ще променят. Той не се влияе от мнението и одобрението на околните и ако е по-силен от егото, никой и нищо не може да те накара да "пропаднеш" психически.
А що се отнася до състраданието и егоизма- Ницше го е казал: "нужда на нещастните“, защото чрез състраданието в края на краищата се показва единствено собственото превъзходство над нуждаещия се от състрадание. Състраданието поражда желанието да си винаги по-слаб и да имаш възможност да показваш своята болка. То е по-скоро егоистично, отколкото алтруистично чувство."
![]()
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
^Много добре знам какво е его. Както казах, то пак е нещо като Аз, но е наложено от социалната ти среда, а не от теб самия.
ПП Ето една статия по темата: http://ego.newage.bg/%D0%BA%D0%B0%D0...%82%D0%BE.html![]()
^Линка не го отвори въобще, нали? Или, може би, го прочете по диагонал? И къде съм говорил за егоизъм?
Егото е това, което ме прави по-велик от другите или ме кара да мисля така. То е като плаващи пясъци, които ме карат да мисля , че съм над другите, но в следващия момент пропадам и се сблъсквам със смирението. Докато не се смиря и приема истината, ще пропадам заедно с моето его. Егото е спасително въже за онези, които нямат дург изход и заради това е на 1-во място.
Има разлика между самочуствие и его ... една много тънка граница ги разделя....
Когато обичаш истински его-то изчезва,когато имаш истински приятел от детство също.
Има хора на които всичко да си дам,лежейки болен под мост с куче-водач пак ще се усмихвам,докато си мисля за тях колко са добре в момента.И това ще ме крепи и даже ще съм много по-щастлив отколкото ако не съм направил нещо,което е трябвало да направя за тях.
Защото света е пълен с боклуци,но има хора които заслужават всичко,всичко на тоя нелогичен свят и няма място за его
Защото така трябва да бъде. Човек е станал твърде социален и зависим от връзките, които създава в обществото. Потискаме желанията си и се съобразяваме един с друг, за това вече се приема за неморално, когато някой "мисли най-вече за собствения си задник". В края на деня всички ние сме животни и имаме своите инстинкти за самосъхранение. Ако сам не се грижиш за себе си никой няма да го стори (освен може би родителите ти, но и това не е 100% гарантирано). Хората ги е грижа за доброто на другите само докато на тях самите им е добре. Дойте ли момента, в който почувстват някакво неудобство веднага ще те захвърлят настрани. Дори и в днешното "цивилизовано" общество законът на джунглата си важи в една или друга степен - силните оцеляват , слабите биват потъпквани и остават на дъното.
--------------------------------------------------------