Какво ви кара да продължавате напред?

[Putinka]

Че дилърът ми живее наблизо!

[yakuza_]

Че дилърът ми живее наблизо!

[muaa.]

Когато остана насаме с проблемите винаги си повтарям, че има много хора в моята ситуация и щом те могат да се справят с трудностите значи и аз ще успея. Живота не е розов и по-добре, щеше да ни се стори скучен и нямаше да оценяваме щастието.

[StringTheoryPracticist]

Я, една от любимите ми теми. Ще отговоря прилично.

Мотивацията при мен работи на две нива: първо, концептуално (смисъла на живота и как оценявам нещата в крайна сметка) и второ, емоционално (защото колкото и да искам да уча за да стана терминатор-космонавт, няма да стигна до никъде само с далечни цели). Втората част ми е по-интересна, защото 1вата е много по-обвиъз.

Първо, концептуално. Няма да се задълбочавам, но искам да видя какво ще стане след technological singularity. Искам да разбера няколко неща:
- Защо Вселената съществува изобщо и как е започнала да съществува?
- Какви мисли ще мисля когато в бъдещето, човечеството открие начин да модифицира човешкия мозък и си увелича интелигентността стократно?
- Защо аз съм Аз, или с други думи, защо хората имат съзнание (или, по-вероятно, илюзия за съзнание)? Как работи това на техническо ниво? Мисля че знам какъв отговор да очаквам тук и като го мисля ме избива на нихилизъм :Д



Второ, мотивацията на емоционално ниво. Предимно ме мотивират следните неща:
- Самоналожен самоконтрол и насочване на действията ми към това, което смятам за най-полезно; придържане към "правила", които съм си поставил
- Желание за власт и самоусъвършенстване
- Любопитство и желание да знам как работят нещата (в ОГРОМНА степен :Д)
- Търсене на атеншън (опитвам се да го премахна)
- Импулсивност/прокрастинация (много по-малко от преди)

Отне ми много време и четене за да стигна до тези идеи - не са случайни, всичките ги има в психологията. Много ми е интересно кои от изброените неща имате.

[Chacho]

Я, една от любимите ми теми. Ще отговоря прилично.

Мотивацията при мен работи на две нива: първо, концептуално (смисъла на живота и как оценявам нещата в крайна сметка) и второ, емоционално (защото колкото и да искам да уча за да стана терминатор-космонавт, няма да стигна до никъде само с далечни цели). Втората част ми е по-интересна, защото 1вата е много по-обвиъз.

Първо, концептуално. Няма да се задълбочавам, но искам да видя какво ще стане след technological singularity. Искам да разбера няколко неща:
- Защо Вселената съществува изобщо и как е започнала да съществува?
- Какви мисли ще мисля когато в бъдещето, човечеството открие начин да модифицира човешкия мозък и си увелича интелигентността стократно?
- Защо аз съм Аз, или с други думи, защо хората имат съзнание (или, по-вероятно, илюзия за съзнание)? Как работи това на техническо ниво? Мисля че знам какъв отговор да очаквам тук и като го мисля ме избива на нихилизъм :Д



Второ, мотивацията на емоционално ниво. Предимно ме мотивират следните неща:
- Самоналожен самоконтрол и насочване на действията ми към това, което смятам за най-полезно; придържане към "правила", които съм си поставил
- Желание за власт и самоусъвършенстване
- Любопитство и желание да знам как работят нещата (в ОГРОМНА степен :Д)
- Търсене на атеншън (опитвам се да го премахна)
- Импулсивност/прокрастинация (много по-малко от преди)

Отне ми много време и четене за да стигна до тези идеи - не са случайни, всичките ги има в психологията. Много ми е интересно кои от изброените неща имате.

Всъщност, в AI вече се завърта мнение, че singularity никога няма да съществува/да се достигне.

[WaterLilly]

майка ти

[Minwu]

В живота всичко е създадено за да бъде разрушено. Нищо не е вечно, живота няма смисъл, но поне можем да намерим нещо интересно, с което да се занимаваме докато сме тук. Веднъж приемеш ли тази истинa - никога повече няма да изпадаш в емоционални дупки.

[starburst]

chicken nuggets

[Chacho]

В живота всичко е създадено за да бъде разрушено. Нищо не е вечно, живота няма смисъл, но поне можем да намерим нещо интересно, с което да се занимаваме докато сме тук. Веднъж приемеш ли тази истинa - никога повече няма да изпадаш в емоционални дупки.

Тва ме обобщава. Без разрушението, че сега на втори прочит го видях.

[defender]

В живота всичко е създадено за да бъде разрушено. Нищо не е вечно, живота няма смисъл, но поне можем да намерим нещо интересно, с което да се занимаваме докато сме тук. Веднъж приемеш ли тази истинa - никога повече няма да изпадаш в емоционални дупки.

а смъртта, ами страданията или нещо друго, когато то ти пречи да намериш и осъществиш това което ти е интересно?

[StringTheoryPracticist]

Всъщност, в AI вече се завърта мнение, че singularity никога няма да съществува/да се достигне.

No.


Повечето валидни аргументи критикуват датата. Досега не съм видял добър аргумент против сингуларити, и наистина ще ме изненада много ако се окаже, че никога няма да може да се създаде компютър, който да е по-интелигентен от глупав човек.