Пич, знам как се чувстваш, аз лично бях в абсолюююютно същата ситуация. Даже помислих че пишеш за мен
Запознахме се с "Х" преди мого години, харесах го веднага. Моята "най-добра приятелка" ми го открадна с ясното съзнание, че го харесвам. По-кофти даже беше че излизах с тях на кафета, гледах ги как се прегръщат, целуват и грррр... Но въпреки всичко стиснах очи и бях до него. Изтърпях всичко. Прибирах се с него,защото бяхме в една посока, той не преставаше да говори за нея, а на мен ми идеше да и халосам някоя греда в главата, да я оттърва от мъките Накрая пък чудото стана (не, не е падала греда, споко ). Разделиха се по нейна вина и ми се наложи да избирам един от двамата, защото разделиха и приятелите. Познайте кого исках Все пак тя ме предаде, закво да я защитавам? После с него наистина много се сближихме, бях на 7 небе Но нещата малко се усложниха и не съм с него, но той ми е най-добрият приятел на света и слабост едновременно!

Та мисълта ми е стисни малко зъби, едва ли ще е вечно. Бъди до нея, ако наистина я обичаш. Момичетата са такива че от един лайк във Фейсбук, проблем правят. Според мен не е добра идея да говориш с нея, защото тя вече е наясно с чувствата ти и това ще й е хем неудобно, хем досадно. В момента приятелят й е принца на белия кон, остави да мине малко време да види че всъщност е поредния идиот на магаре