Трудно ми е...

[sweety933]

Трудно ми е да забравя последното момче, с което бях... И преди пуснах тема за него, но в крайна сметка стигнахме до раздяла, а аз още не мога да го приема, въпреки че не бяхме много време заедно... Просто за първи път от 3 години насам бях истински щастлива благодарение на човек от мъжки пол...И уж щяхме да спрем да си говорим след раздялата, а ние се и виждахме след като скъсахме пак (и той ме целуна...) Преди малко говорихме 1 час по телефона... Много е противоречиво всичко... Казва, че не е в мен вината, че просто решил, че сега не иска връзка, иначе не съм му била безразлична?! Как така ако имаш чувства към 1 човек, ще избереш свободата? Много се бях привързала към него и сега не знам какво да правя, за да се разсейвам и да не мисля за него, а и да спрем да си говорим трябва... Знам, че само се наранявам така, въпреки че наистина все ми се иска да знам как е, притеснявам се за него... Той ми каза, че след време можело и пак да я поиска пак тая връзка, но това е прекалено мъчително... да не знам аз какво ще му скимне утре... Та писах, за да си излея душата и да ме посъветвате какво да направя, че по-бързо да забравя и да не го търся вече, а ако ме търси той да не си позволявам да си играе с мен... Много страдам заради тая ситуация, отделно и други неща вкарват излишно напрежение в живота ми и искам да се намери някакво решение ... Той по принцип май и иска да си говорим, но няма забравяне така... Реално погледнато най-много искам да се съберем, но честно казано като го познавам избягвам да се надявам... Затова ако няма да сме заедно предпочитам да не се влюбвам повече и това си е... :/