Имам абсолютно същия проблем с езика, само че с немския. Заради него малко или много не съм се интегрирал успешно сред германците. Не че ми е толкова зле немския, напротив, имам сертификат с доста добри оценки, просто като го говоря ме обзема една параноя, че звуча като идиот. Езика колкото и да го учиш, няма да го научиш, ако не го използваш. За да говоря добре немски, знам, че трябва да се мъкна с германци, ама не се мъкна с германци, защото не говоря добре немски. Омагьосан кръг.

Само че ако за тези 2 години съм бил склонен по-скоро да се покрия и да се поддам на страховете си и заради това не съм свикнал с езика за няколко месеца, не е като да съм можел да се покрия напълно. Откакто започнах да имам и предмети на немски в университета, станах доста по-уверен. Пак ми е нервно, ама нямах избор, трябваше да напредна, прекарах 2-3 месеца затворен вкъщи учейки неща на немски, накрая само немски ми беше в главата.

С теб ще се случи същото. Ще останеш някакво време където си и ежедневието ти ще е на английски и няма да имаш избор освен да ти се подобри. В началото ще е тегаво, стресиращо, отвратително. После ще спре да ти пука. Няма как да решиш този проблем изведнъж, изисква се време, просто трябва да знаеш, че ще се реши впоследствие. Още повече, че си по-малка и би трябвало да учиш езици по-лесно.

За другото няма да коментирам, според мен си в интеграционния филм, който оказва влияние и върху социалния и върху любовния ти живот. Този филм е много тежък и понякога трае години, но няма как. Живота в чужбина е едно от най-тежките изпитания, които може да ти се случи, няма как да избягаш от трудностите и ужасите, просто се иска време.