Мълчалива..

[niya_]

Здравейте! Реших да споделя проблема си тук,защото вече съм отчаяна и не знам какво да правя,надявам се да получа съвети,които ще са ми полезни. Ще започна от това,че съм страшно мълчалива и срамежлива с хора,които не познавам,а и понякога с такива,които познавам. Идея си нямам на какво се дължи това,вероятно просто е част от характера ми,но е адски много ми пречи в комуникацията особено с момчетата. Просто не мога да говоря свободно с тях и това е,не че се притеснявам кой знае колко,но не знам какво да кажа,не мога да измислям теми за разговор и седя и мълча като пукал. Гадно ми е,че не мога да съм като някои от приятелките ми,на които просто не им пука какво и с кого говорят,не млъкват и могат да се лигавят пред всички. Е аз просто не мога.Тежи ми това,че хората не разбират че съм такава и постоянно ми го натякват и се опитват да ме променят,дразнят се от това и ме отблъскват.Толкова ли е трудно за разбиране,че има и такива хора и това е част от мен която не мога просто така да изкореня..Сега към конкретния случай,който ме измъчва най-много. От известно време се виждам с едно момче,с което всичко започна във фейсбук.Постоянно ми пишеше,правеше ми комплименти,казваше ми какъв глупак е този,който ме е изпуснал и тн.Накрая излязохме и аз както винаги спекох яко и не знаех какво да му кажа.Той явно не го очакваше и постоянно ми казваше кажи нещо,защо мълчиш,много си мълчалива и неща от сорта,а аз това най-много го мразя-да ми натякват,един вид да ми се подиграват,защото така ми става още по-неудобно и се притеснявам повече. И така стана,каквото стана,продължихме да излизаме,целуна ме,след няколко срещи тръгнахме,уж всичко 6 нооо..не съвсем. Ще се зачудите какво стана с великото ми мълчание.Ами не е изчезнало,както сигурно предполагате.Малко намаля,но отново имаше и моменти,в които мълчах като риба и той отново подхвърляше същите неща да съм кажела нещо,шегуваше се с това на моменти и знам,че не е било с цел да ме нарани,но на мен ми ставаше гадно. Криво-ляво завързвахме разговори,но последния път като се видяхме не знам какво ми стана,но бях още по-мълвалива от обикновенно и усетих,че му стана тъпо но нищо не каза. Вечерта ми писа защо толкова съм мълчала,аз му обесних,че просто съм такава и ми трябва време да се отпусна и не съм такава с хората,които са били търпеливи,предразположили са ме някак и тн.Той беше разочарован,каза,че не знаел какво да ми каже и предложи да се разделим,докато се оправят нещата и пак да се виждаме просто да не сме заедно. Казах му,че не искам това и приключихме темата с уговорката,че на другия ден ще продължим,защото беше късно. На следващия ден ми писа,но не сме говорили нищо за това просто си писахме както винаги. Не знам какво да правя...държанието му с мен не е както в началото и знам,че аз съм си виновна,но това е просто част от мен и колкото и да опитвам просто не мога да съм по-разговорлива и наистина не знам какво да кажа. Осъзнавам,че това ми пречи и искам да го променя,но не мога. Моля ви дайте ми някакъв съвет,не искам да го загубя,защото е страхотно момче,такива хубави неща ми е казвал,правил,а заради моят тъп характер всичко ще свърши просто ей така. Знам,че изглеждам като най-голямата глупачка,но ви моля да не се заяждате,достатъчно ми е трудно.

[paradosou]

Постът ти не е от най-кратките, не знам за каква безидейност говориш, мълчанието пък съвсем не ми се вписва
Сериозно: да говориш каквото ти падне и да се държиш супер свободно с всички далеч не винаги е плюс;; границата между дебилното, отблъскващо лигавене и свежото разчупване на атмосфера е тънка и на много хора им убягва. Мисълта ми е, че е излишно да се сравняваш с приятелките си, всяка си има свой стил на общуване и единственото важно е крайният резултат да те устройва, да се чувстваш удобно в кожата си. Помисли какво те кара да искаш да се промениш - дали си истински убедена, че промяната би ти била от полза, или просто се съобразяваш с едва ли не наложеното мнение, че отворените хора са непременно по-привлекателни.
В заключение ще вмъкна едно клише и ще кажа, че в правилната компания, т.е сред хора, с които имате допирни точки и си пасвате, неудобството ще изчезне.
PS: не знам колко е страхотно момчето, ноо определено не го бива в предразполагането.

[sneering]

Спокойно това състояние ще е до 18-19,после ще се филмираш че си различна,кучка,уникална сама по себе си и прочие.Ако не успееш сама,има доста източници като поп-фолк телевизиите и бъдещите ти приятелки,който ще ти помогнат.

Повече съм сигурен,че няма да се запазиш такава каквато си сега. Така че бъди спокойна.

[kaili_mir]

@paradosou, защо да не го бива в предразполагането? Той длъжен ли е да й вади думите с ченгел от устата?

Нормално е да му се промени отношението, аз не бих продължила да общувам с такъв човек ( ако изобщо това е нормално общуване ). За какво да продължава да те търси след като ти си мълчиш. Има срамежливи и срамежливи хора, но престани да се оправдаваш с характера си, а направи нещо това да се промени. Трябва да си лъчезарна и разговорлива, за да имаш успех с хората в общуването, никой не казва, че трябва да не си затваряш устата или да говориш всякакви глупости, за да не мълчиш

[paradosou]

Никой на никого не е длъжен. Като иска да оживи разговора може спокойно да зададе случаен въпрос, да коментира нещо странично, да разкаже нетипична скорошна случка... "Кажи нещо" определено не е начинът .
Все пак си права, че за да върви всичко гладко трябва да участват и двамата. Работата е там, че в случая авторката е по-затворена и й трябва стимулация;; доколко момчето ще има желание да се изяви е отделен въпрос. В края на краищата не всеки би се занимавал, въпрос на приоритети.

[sneering]

Да,и такива идиоти като kali_mir ,също ще ти съдействат към образа за който говоря.

[kaili_mir]

Искам някой да каже, че обича общуването с дебили, притесняващи се да кажат една дума. Човек трябва да се държи естествено и да бъде себе си.

@paradosou - Да, разбира се, че трябва да участват и двамата, но мълчанието, което тя описва е супер дебилно и глупаво. Жалко, сиг момчето се е опитало да коментира нещо, но от другата страна като не получава нищо - за какво да си хаби думите напразно ..

[PainMonopoly]

@paradosou, защо да не го бива в предразполагането? Той длъжен ли е да й вади думите с ченгел от устата?

Нормално е да му се промени отношението, аз не бих продължила да общувам с такъв човек ( ако изобщо това е нормално общуване ). За какво да продължава да те търси след като ти си мълчиш. Има срамежливи и срамежливи хора, но престани да се оправдаваш с характера си, а направи нещо това да се промени. Трябва да си лъчезарна и разговорлива, за да имаш успех с хората в общуването, никой не казва, че трябва да не си затваряш устата или да говориш всякакви глупости, за да не мълчиш

Мне. Има някои неща, които винаги ще са си така и няма как да се променят и всеки опит за промяна води до отчаяние, защото е невъзможен. Много зависи от това какво причинява срамежливостта. Ако е депресия и ниско самочувствие - наистина трябва да направи нещо по въпроса. Ако просто не изпитва нужда да е бъбрива и да е заобиколена от хора, значи нищо не може да промени, такава си е.

Ако случая е такъв, значи държанието на това момче е тъпо, защото не може да я разбере и да се постави на нейното място. Иначе някои хора са предразполагащи, други не, не знам какво правят тези, които са, явно си е талант. Но е тъпо да обвиняваш някого за това, което просто е.

Ще пиша повече после, цял живот се боря със собствената си срамежливост, имам какво да кажа.

[sneering]

Искам някой да каже, че обича общуването с дебили, притесняващи се да кажат една дума. Човек трябва да се държи естествено и да бъде себе си.

Спрямо всеки човек си има различен подход и идея си нямаш какво се крие вътре.Контактувам с много хора и смея да кажа,че зад образа на срамежливия човек се крие много.

Просто ти си един клиширан идиот,който не се е научил да дава от себе си,за да стигне там където не е прогледнал,няма и да прогледне.

Срама както каза потребителя над мен,ако не е признак на ниско самочувствие или ниска самооценка,е едно страхотно чаровно качество,което трябва да се цени.

[klimatronik]

Мне. Има някои неща, които винаги ще са си така и няма как да се променят и всеки опит за промяна води до отчаяние, защото е невъзможен. Много зависи от това какво причинява срамежливостта. Ако е депресия и ниско самочувствие - наистина трябва да направи нещо по въпроса. Ако просто не изпитва нужда да е бъбрива и да е заобиколена от хора, значи нищо не може да промени, такава си е.

Ако случая е такъв, значи държанието на това момче е тъпо, защото не може да я разбере и да се постави на нейното място. Иначе някои хора са предразполагащи, други не, не знам какво правят тези, които са, явно си е талант. Но е тъпо да обвиняваш някого за това, което просто е.

Ще пиша повече после, цял живот се боря със собствената си срамежливост, имам какво да кажа.

+1

[PainMonopoly]

Първо, относно това момче. Според мен той се държи тъпо и не е за теб. Не те оценява като личност. Вярно е, че той не те познава като личност, защото не си се открила пред него, но с течение на времето ще установиш, че най-успешните ти връзки ще са с хора, пред които никога не си се притеснявала и винаги са те предразполагали, дори и когато тъкмо си се запознала с тях.

Освен това той, както и повечето хора, не те разбира, а се държи с теб все едно си виновна, че си такава. Тъжно е, че си попаднала в такава среда, защото има хора, които не са толкова тесногръди. В ума на срамежливия човек се случват минимум толкова неща, колкото при тези, които постоянно дрънкат и правят мисличните си публично достояние. Повечето хора са наясно с това и ако имат съответната мотивация, ще проявят интерес към това което се случва вътре в теб. Колкото до тесногръдите хора - просто се дистанцирай от тях, сред тях никога няма да си намериш място и ще си нещастна, намери си други хора.

Второ, как трябва да протичат срещите ти: има неписани "правила", според които мъжа трябва да води, жената трябва да следва. В разговора това означава, че мъжа задава темата, задава въпроси, жената говори. От жените се очаква да са разговорливи, а ти точно това не си. Това обаче не е непоправимо. Когато ти зададат въпрос, просто не отговаряй с да/не или с едно изречение. Можеш да започнеш така: когато отговориш нещо, каквото и да е, винаги добавяй по едно изречение отгоре. Ако ще да е напълно произволно. Това е добра първа стъпка. Ако ти стане комфортно да го правиш (с практика), ще можеш и повече да казваш. В крайна сметка обаче ще трябва да се научиш да казваш малко повече отколкото сега, ако не пред това момче, то пред някое от следващите, защото трябва да му позволиш да те опознае.

И в крайна сметка не си позволявай да се самоизяждаш, примерно не си повтаряй че "вината е твоя". Нямаш вина за нищо.

[DisappointedDreamer]

Според мен той се държи тъпо и не е за теб. Не те оценява като личност.

Освен това той, както и повечето хора, не те разбира, а се държи с теб все едно си виновна, че си такава. Тъжно е, че си попаднала в такава среда, защото има хора, които не са толкова тесногръди.

Постът ти е пълен с простотии. Съвсем НОРМАЛНА, ЕСТЕСТЕСТВЕНА и ОЧАКВАНА е реакцията на момчето. Защо ли? Защото момчето се чувства сякаш това мълчание означава, че тя не го харесва. Не е нормално той да говори и говори, а тя да не обелва и дума. Момчето си е в пълното право и, авторке, вина имаш. Защото не е ок да не можеш да си отвориш устата, за да обясниш поне защо не искаш да си я отваряш.

Промени това, защото ще ти изиграе ужасно лоша шега занапред.

[DisappointedDreamer]

Мех.

Има ли хора, пред които не си мълчалива? Пред които разговаряш?

Свободното разговаряне не е "лигавене". Струва ми се, че за теб съществуват двете крайности - мълчанието и "лигавенето". И ти си приела първото, защото смяташ, че е по-малкото зло. И двете са наравно зло.

Вярно е, че не с всеки можеш да завържеш разговор. Все пак, за дискусия трябва желание от двете страни. ПаинМонополи предположи, че другата страна просто не те е предразположила. Аз искам да попитам, ти предразполагаш ли нея? Изявяваш ли желание да говориш? Защото веднъж-дваж откажеш ли, трети път няма да последва.

Тесногърдо е момчето, само защото иска да излезе и да може да разговаря нормално с момичето, което харесва? Мълчанието е хубаво нещо, но си мисля, че е хубаво единствено, когато е споделено от хора, които са:

а) разговаряли и се познават/харесват

б) по някакъв начин са показали, че имат нещо общо и това ги успокоява/радва

Иначе е нещо ужасно, неприветливо, чуждо и отблъскващо. Плашещо. То може да бъде споделено от хора, които не се познават, но не може да бъде напълно оценено, ако гордните две не присъстват . И все пак, пълно мълчание никога не може да присъства. Винаги има погледи, действия с ръце, въздишки.

Общо взето мисля, че ако не можеш да разговаряш свободно пред някого, значи момчето изобщо не е виновно. Ти самата трябва да се откъснеш от тази черупка, да се покажеш и да изявиш желание. Ще те поканят да излезете - независимо гадже или приятели. Ще откажеш, ще мълчиш и това ще ги отблъсне. Защото те мисли не могат да четат и не искат да се занимават с някого, който те мислят, че не ги харесва.

Просто съвет.

[paradosou]

Тесногърдо е момчето, само защото иска да излезе и да може да разговаря нормално с момичето, което харесва?

Мисля, че Pain имаше предвид съвсем друго. От прочетеното останах с впечатление, че допуска вариант, в който авторката си е по природа интровертна (без да е непременно скучен събеседник/пълна с комплекси и/или колебания), а момчето я притиска и я кара да се чувства неудобно за това, което е, тотално отказвайки да приеме съществуването на по-затворени хора.
Не ми се нрави идеята да намесвате вината като тема за обсъждане. Истината (моята истина :д) е, че има хора и хора - с едни си на една честота и комуникацията ви се получава леко и естествено, отпускате се и сте в зоната на комфорт, с други сте доста различни и трудно бихте запазили някакви трайни отношения .

[DisappointedDreamer]

Дам, тей и аз разбрах. Мех.

Казах каквото исках. Смятам, че авторката до някаква степен трябва да се отпусне.

[niya_i]

Направих си нова регистрация,защото имах проблеми с имейла и тн.. Благодаря на всички,които се опитват да ми помогнат и ме разбират,а тези които ме упрекват и вие сте прави,знам че имам вина. DisappointedDreamer нямам предвид това,че или се лигавя,или мълча и има хора,с които разговарям свободно просто те са тези,които познавам по-отдавна или в някои случаи има и хора с които веднага мога да си говоря свободно,но не с всеки съм така не мога да го обесня,защото и аз самата не го разбирам напълно и просто не знам как става така,че с някои хора си говоря за всичко и винаги имам какво да кажа,а с непознати или по-малко познати има моменти на дълго мълчание. Точно хора като kaili_mir ме карат да се отчайвам и обвинявам още повече,хора които просто не разбират,че не всеки може да се отпусне и да си говори свободно и има някои като мен,които са по-затворени. Много от хората около мен не го разбират и ме карат да се чувствам още по-зле. PainMonopoly и paradosou благодаря ви много за разбирането и може би наистина с това момче не сме един за друг,но просто не искам да го загубя..

[NikafNqkaf]

Като не можеш от раз да се отпуснеш и да говориш за неща, които те вълнуват трябва да се научиш да поддържаш разговора.
Това става много просто. Примерно задаваш някъв въпрос ( всеобхватен от сорта на какво прави днес, как ти мина деня ) и изслушваш внимателно отговора, като междувременно чакаш да се каже нещо за което да се хванеш и да завържеш нова тема на разговор, като гледаш да не се изчерпват темите бързо и да се сменят постоянно, защото е досадно. Примерно на въпроса какво прави днес? Отговора може да е - "дразних се заради тъпия ми даскал по еди кво си ебати смешника, разкерпичен, тъп ... не моа го трая, аз му викам ... а той ми вика ... много ме нерви" и ти от тук се запитваш дали си попаднала в сходна ситуация, тоест дали и с теб е имало случай, в който да те нервира някой даскал и след като изслушаш всичко, се намесваш с твоята случка, където споделяш защо, как и по какъв начин те е изнервил пък твой даскал или дали си имала такъв с характеристиките на описвания от събеседника ти даскал ( те обикновено си приличат ). Ако не можеш да се сетиш за сходна случка, тогава се хващаш за нещо ПО темата на разговора, в тоя случай темата са даскалите, от тях може да се мине към - даскалото, зубренето, съучениците ти - от тук ще имаш какви ли не случки и все ще се сетиш за нещо, което да засяга малко същата тема. Ако пък отговора е "Бях до центъра" е логично да се поинтересуваш какво е правил на центъра, ако ти каже с приятели - можеш да го питаш за приятелите му по нещо. Общо взето във всяко изречение търсиш ключовата думичка. И задължително се интересуваш от това, което той казва, щото на него това му липсва. А как да се интересуваш? Като задаваш въпроси, като в примера с центъра. Гледай обаче тия въпроси да са с правилен тон, за да не звучат, като разпит, трябва да са леко закачливи някви такива. Дано си разбрала нещо, щото ми се струва, че го написах на извънземен език тоя пост.

[kaili_mir]

Какво разбиране бе, момиче? Защо търсиш съжаление и подкрепа от непознати в някакъв форум? Искаш да покажеш, че си слаб характер ли? От написаното ми стана ясно колко прекалено мълчалива си и това няма да ти е полезно в бъдеще, никак даже.. ! Другите са написали достатъчно, няма и смисъл да се повтарям. Просто не мога да приема, че не можеш да се справиш с нещо, което е част от теб. За всичко трябва воля и сила на духа, както при отслабването примерно. А ако хора като мен те отчайват - е, успокойте я ! Мога само да ти пожелая успех, на теб и слабата ти психика ))))

[PainMonopoly]

Съвсем НОРМАЛНА, ЕСТЕСТЕСТВЕНА и ОЧАКВАНА е реакцията на момчето.

Има различни гледни точки в случая. Гледната точка на авторката е една, на момчето е друга, на теб, на kaili_mir и всички които ѝ вменяват някаква вина в случая е трета, моята е четвърта и т.н.

От гледна точка на момчето, да, реакцията му е напълно очаквана и естествена, той също няма вина в случая и в него се прокрадва отчаяние че не може да разчупи черупката на момичето което е харесал. От гледна точка на авторката (и от моя) обаче той се държи тъпо, защото я обвинява и ебава за неща върху които тя няма контрол. Конфликтни гледни точки. Затова съм склонен да мисля, че точно с това момче, точно сега, нещата няма да се получат. За да се получи със следващия най-малкото трябва да се научи на самоуважение, но това няма как да стане, мислейки си че е виновна, че е такава.

[NikafNqkaf]

@kaili_mir, правa си с виждането си за нещата, че човек трябва да се бори срещу слабостите си, а не да се примирява с тях. Обаче си абсолютно комплексиранa и дебилна. Не можеш да асимилираш тва, че има РАЗЛИЧНИ хора, че не всички са борбени, като теб и като мен. И това че не са като нас не означава, че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да станат такива. Дръж си мнението за себе си и не се опитвай да го налагаш на всички. Тя ако реши, че това и пречи - ще направи така че да го преодолее. Ако реши, че си е част от нея - ще си остане с него. Ако искаш да помогнеш - дай съвети, ако искаш да си изливаш комплексите, по-добре не се обаждай, че си смешна.

@PainMonopoly, реакцията на момчето си е абсолютно нормална и не е виновен в случая. Не е виновна и авторката, тя просто си е такава.

И вместо да търсите кой е виновен и кой не е - можете да помогнете с някой съвет.

[Take_That]

Не мисля, че имаш вина в случая, явно това е част от характера ти и поне според мен хората или просто биха те приели такава, каквато си или не, това разбира се е моето скромно мнение. А и в крайна сметка е супер глупаво, когато някой мълчи да го закопаеш още повече с гръмкото: "Кажи нещо!" На мен като ми кажат така още повече зациклям. Така, че можеш да обясниш това на твоето момче, все пак ти сама каза: "кажи нещо,защо мълчиш,много си мълчалива и неща от сорта,а аз това най-много го мразя-да ми натякват,един вид да ми се подиграват,защото така ми става още по-неудобно и се притеснявам повече."
Колкото до момчето - не мисля, че в случая и той има вина. На мен също би ми станало неприятно (изпитвала съм го на гърба си все пак) ако някой е твърде лаконичен и не ми говори. След като не искаш да изгубиш това момче се вижте и му обясни нещата, а не като излезете да мълчиш, а след това във виртуалното пространство да му се обясняваш. Покани го да се видите и му разясни ситуацията, кажи му всичко, което каза на нас така, както си го написала в поста си. Ако той те разбере значи е твоят човек, ако ли, явно не е, аз поне така мисля. Та изводът от цели ми пост е, че: нямате вина, просто не сте се доразбрали....

[Take_That]

Имам и един въпрос: след като си толкова мълчалива, как тогава се получават нещата във фб или скайп, как си комуникираше с това момче там?

[marilyn]

Винаги са ми били странни тези хора, които просто си мълчат. Аз не разбирам няма какво да кажеш ли, не ти е интересно ли, притесняваш се да говориш?

Аз общувам лесно принципно, ама такива наистина ми идват в повече. Разбирам го момчето, сигурно мисли, че не ти е интересен. Постарай се повече. Не е яко да мълчиш като риба.

Не се заяждам, казвам ти какво мисля, ако го вземеш под внимание и се опиташ да се промениш, предполагам, че ще ти бъде в плюс и за напред.

[klimatronik]

Имам и един въпрос: след като си толкова мълчалива, как тогава се получават нещата във фб или скайп, как си комуникираше с това момче там?

Бе едното няма нищо общо с другото.. Тук надали някой ще ме помисли,че наистина съм мълчалив в реалността
Да.. пред приятели дрънкам кат шимпанзе, но пред хора ,които не познавам добре или пред такива, които не са ми много близки - малко думи казвам
(да не говорим преди няколко години,когато бях по-малък и още по-забил - си глътвах езика пред момичето,в което бях влюбен.. не че сега като се срещнем няма да я гледам в очите и да не я чувам какво ми говори-- все така се получаваше и тя не ме разбираше .. пък пред другите хора и маймунджулък съм правил

[Take_That]

Бе едното няма нищо общо с другото.. Тук надали някой ще ме помисли,че наистина съм мълчалив в реалността
Да.. пред приятели дрънкам кат шимпанзе, но пред хора ,които не познавам добре или пред такива, които не са ми много близки - малко думи казвам
(да не говорим преди няколко години,когато бях по-малък и още по-забил - си глътвах езика пред момичето,в което бях влюбен.. не че сега като се срещнем няма да я гледам в очите и да не я чувам какво ми говори-- все така се получаваше и тя не ме разбираше .. пък пред другите хора и маймунджулък съм правил

Като се замисля си прав (то във фб или скайп всеки е много силен на думи) Просто хората трябва да проумеят, че животът е навън с хора около тях, а не забит в тези компютри, това общуване уби всякакви нормални взаимоотношения
П.П Стига съм спамила