Има ли хора, пред които не си мълчалива? Пред които разговаряш?
Свободното разговаряне не е "лигавене". Струва ми се, че за теб съществуват двете крайности - мълчанието и "лигавенето". И ти си приела първото, защото смяташ, че е по-малкото зло. И двете са наравно зло.
Вярно е, че не с всеки можеш да завържеш разговор. Все пак, за дискусия трябва желание от двете страни. ПаинМонополи предположи, че другата страна просто не те е предразположила. Аз искам да попитам, ти предразполагаш ли нея? Изявяваш ли желание да говориш? Защото веднъж-дваж откажеш ли, трети път няма да последва.
Тесногърдо е момчето, само защото иска да излезе и да може да разговаря нормално с момичето, което харесва? Мълчанието е хубаво нещо, но си мисля, че е хубаво единствено, когато е споделено от хора, които са:
а) разговаряли и се познават/харесват
б) по някакъв начин са показали, че имат нещо общо и това ги успокоява/радва
Иначе е нещо ужасно, неприветливо, чуждо и отблъскващо. Плашещо. То може да бъде споделено от хора, които не се познават, но не може да бъде напълно оценено, ако гордните две не присъстват . И все пак, пълно мълчание никога не може да присъства. Винаги има погледи, действия с ръце, въздишки.
Общо взето мисля, че ако не можеш да разговаряш свободно пред някого, значи момчето изобщо не е виновно. Ти самата трябва да се откъснеш от тази черупка, да се покажеш и да изявиш желание. Ще те поканят да излезете - независимо гадже или приятели. Ще откажеш, ще мълчиш и това ще ги отблъсне. Защото те мисли не могат да четат и не искат да се занимават с някого, който те мислят, че не ги харесва.
Просто съвет.
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 06-27-2013 на 17:15