Не мисля, че имаш вина в случая, явно това е част от характера ти и поне според мен хората или просто биха те приели такава, каквато си или не, това разбира се е моето скромно мнение. А и в крайна сметка е супер глупаво, когато някой мълчи да го закопаеш още повече с гръмкото: "Кажи нещо!" На мен като ми кажат така още повече зациклям. Така, че можеш да обясниш това на твоето момче, все пак ти сама каза: "кажи нещо,защо мълчиш,много си мълчалива и неща от сорта,а аз това най-много го мразя-да ми натякват,един вид да ми се подиграват,защото така ми става още по-неудобно и се притеснявам повече."
Колкото до момчето - не мисля, че в случая и той има вина. На мен също би ми станало неприятно (изпитвала съм го на гърба си все пак) ако някой е твърде лаконичен и не ми говори. След като не искаш да изгубиш това момче се вижте и му обясни нещата, а не като излезете да мълчиш, а след това във виртуалното пространство да му се обясняваш. Покани го да се видите и му разясни ситуацията, кажи му всичко, което каза на нас така, както си го написала в поста си. Ако той те разбере значи е твоят човек, ако ли, явно не е, аз поне така мисля. Та изводът от цели ми пост е, че: нямате вина, просто не сте се доразбрали....