Познато чувство и при мен беше така.
Харесвах едно момче но си имаше гадже, нямах шанс. Ден и нощ той ми беше в главата (и дори и в сънища). Направо ти съчувствам. После си повтарях "Няма да стане, зарежи". Когато ме питаха още харесвам ли го и аз казвам "не". Макари и в момента, когато си имам гадже, малко го харесвам.

Знаеш ли, бъди директна, излей всичко, ако трябва затвори очи и избягай, ама кажи всичко. След туй каквото стане, стане.
Късмет