Цитирай Първоначално написано от BloodyDreamer Виж мнението
И спрете да нападате момичето, задето иска да се махне от България. И аз искам. Данъците им не знам колко са високи, ама минималната заплата във Франция е 3000 евро. Една тяхна чистачка взима повече пари от майка ми, дето е магистър-фармацевт. В Австрия като бях, в някакво миниатюрно градче и най-бедните живееха в къщи. На един съученик приемното семейството не му повярваха като им каза, че баща му е невролог и живеят в апартамент.
Не излизайте с тъпи оправдания, че "ще е трудно". С лесно нещата не стават. Труд трябва. И да, скъпо е, ама се дават стипендии, помощи, заеми и т.н. Освен това там студентите не са неграмотни. Там елита си е елит. И не, никой не е казал, че другите държави са идеални. И те си имат проблеми. Ама на мен лично от нашите проблеми вече ми се гади. Гади ми се от манталитета на хората. Гади ми се от отношението, което получавам, заради различните си интереси. Интегрирането няма да е лесно, но не е невъзможно. Да не съм единствената чужденка? Какво, ще ме изгонят с пръчки ли?
Иначе да, съгласна съм, че не е хубаво да си избираш професията само по доходите. Не че не е важно, но трябва и желание да има.
Ами именно. И за Германия доколкото знам имат доста високи заплати, началната заплата на мед. сестра започва от 2000 евро.
За това, което ми казахте за езика - та то е много трудно да научиш да говориш английския, а за медицина така или иначе май се изисква перфектно владеене. Езика на държавата -повечето, които изредих говорят само английски, освен Централна Европа, но тя не ме привлича толкова много, просто ми звучи приемливо, а и не е толкова трудно да избутам едни курсове по немски след 1-2 години примерно.
Знам, че няма да ме посрещнат с отворени обятия, напълно съм наясно, че например Англия беше готова да напусне ЕС, заради българи и румънци, и че особено там, никой не ни иска. Българин,завършил в Оксфорд/Кембридж, има по-малко шансове, от англичанин, завършил в някакъв безизвестен университет, факт.
Но така и никой не обясни, какво лошо има в това да си поставям цели? Високи били, еми хубаво. От малка са ме възпитали да си вдигам летвата високо и не се примирявам със сигурното, само защото другото е трудно. Може и наивна да съм, това е мое мнение, но пак ще напиша, че имам достатъчно примери на успешни кариери в чужбина, което ме мотивира. Ако се пробвам и не стане - голяма работа, ще се върна в милата ми България и ще се примиря, много ли е трудно? Ако никога не пробваш, цял живот ще си останеш на една позиция, било то и такава, от която си доволен.