Здравейте,
Привидно това, ще ви се стори една наистина sad-ната тема, а истината е далеч от това, пиша тази тема, за да ви представя една ситуация в която няма виновни или невинни, има просто тежки последици..
Докато пия въпросното уиски и си пиша с една добра приятелка тя предложи да си говорим по skype, та между нас се завъртя следния диалог.
Тя: Какво прави бившата?! (Предпазлива, но любопитна, пита ме тя.)
Аз: Коя бивша? (гледам аз учудено, опитвайки се да отбия разговора в друга не толкова болезнена за мен тема.)
Тя: Ами не знам, оная дето ти изтръгна сърцето и те направи сляп, изтръпнал и глух за света около теб.
Аз: Ами нищо, вчера се видяхме (преглъщам сълзите тежко и отпивам голяма глътка от чашата.)
Тя: Секс? (Смее се тя ехидно)
Аз: Не, видяхме се в София, ходих до университета да си пусна документи за класиране. (Опитвайки се отново да изритам този вече болезнен за мен разговор в друга посока.)
Тя: А тогава какво? (Пита, усещайки болката ми)
Усетих нотката на съжаление у нея.. Отпих още веднъж този път, по-голяма глътка.
Аз: Даже не искаше да се прегърнем. А аз исках да и кажа, че все още я обичам.
Аз: Видяхме се, за около 10 минути. Говорихме много, без да кажем нищо. Тя си тръгна (Споделям аз, докато първата сълза вече е поела дългия път към пода.)
Тя: sounds like the end of a sad movie. (Казва го сякаш и тя преглъща някаква прогаряща болка)
Аз: Наистина е тъжно, но защо ти мислиш така? (Успокоявайки сълзите си, преди да съм избухнал в неистов плач.)
Тя: Живота продължава anyway (Опитвайки се да ме успокой)
с или без нея.
с или без него.
Аз: Все пак ми е интересно да разбера, защо мислиш, че е тъжно? Кое е тъжното според теб? [Преместих се на терасата с лаптопа, изпих си чашата и направо почнах да пия от бутилката, гледайки в залеза, чакайки нейния отговор, сякаш бе нещо, което може да ме успокои.)
Тя: Тъжно е, звучи тъжно, защото е било love едно време и е имало страст и имало е привличане и зависимост и обич, а сега има само празнота и хиляди спомени за нещо, което вече го няма, а надали ще успеете да върнете. (Казва тя с доста разстроен тон.)
Аз: Странно е, че не съм говорил с теб от месеци, а ти все още имаш способността да разбираш, точно как се чувствам и да го описваш, толкова красиво, да наистина болезнено, но красиво. (Смея се, отпивам огромна глътка от уискито, което ми прогаря гърлото, но не му обръщам внимание, вече не ме интересува.)
Тя: Все пак тя е виновна, тя ще осъзнае, че те е загубила (Загрижено, се опитва да ме утеши)
Аз: Няма значение, кой е виновен и двамата губим това нещо. Дори и аз да бях виновен, Дори и двамата да бяхме виновни, пак губим всичко онова, за което, толкова мечтахме, говорихме и планувахме. (Казвам аз с огромна болка в сърцето, прояждайки ме отвътре бавно, но сигурно, болка която даже уискито не може да утеши.)
В момента седя на терасата с лаптоп в коленете и бутилка уиски до мен..
И се чудя, какво се промени? Защо трябваше да става така? Какъв беше смисълът на цялото това нещо? Защо не беше така както го планувахме.. А всичко можеше да бъде изпълнено с усмивки вместо с тъга.
Седя аз леко пиян и разтъжен.. И съжалявам, че не прекарвах повече време с нея, макар, че можех. Съжалявам, че накрая всичко свърши така.. Че не успях да я накарам да се усмихне така, както само тя може.. Исках едно единствено нещо, тя да е щастлива, но дори и аз не успях, за което много съжалявам..
В общи линии този разговор ме подтикна да пусна темата, така да кажем "вдъхнови" ме.
Искам да ви кажа, ако в момента имате някого до вас, когото обичате истински, не губете време, ами му покажете, че го обичате, прекарвайте максимално много време с него, радвайте му се и му се усмихвайте. Защото, никога не знаете, какво ще стане след време.
Темата може би, беше за да си излея болката, която толкова време тая вътре в мен, а всъщност няма смисъл да я задържам не знам, но ви благодаря, че ми изтърпяхте правописните, пунктуационните и пиянските грешки!..
ПослеДрас: Ако някой сметне, че има смисъл да пише по темата, да заповяда..