Здравейте!
Много ми е гадно и реших да споделя. На 15 съм, момиче.
Когато си говорим с приятелки за момчета аз им казвам и си мисля, че супер много искам да имам гадже, само си представям колко прекрасно е да имаш момче, на което можеш да се довериш и да разчиташ, в което да се гушкаш и т.н. Но ето например преди около седмица едно момче от съседен клас ми призна, че ме харесва. Аз също изпитвам някакви симпатии, но не е силно чувство. Преди да ми признае се държах супер естествено с него и се лигавехме, а сега и двамата се притесняваме един от друг или нещо такова, той не е от най-срамежливите, но в същото време не е и отпуснат.
Та, днес ме покани на кино и аз приех. Той плати всичко, държа се мило, целуна ме, но в същото време въобще не беше отпуснат, аз също...не се чувстваме близки, аз поне така си мисля...И сега като се прибрах и се замислих, все едно буца се сви в стомаха ми и чувството е ужасно..чувствам се несигурна и искам да се откажа,така беше и преди срещата...а той наистина ме харесва, дори е казал на родителите си...аз не съм и това също е проблем, защото майка ми не одобрява 'връзките' на нашата възраст...не искам да го нараня, но...какво да правя?
Съжалявам за дългия пост, но наистина трябваше да го напиша, моля за съвети и мнения, много благодаря предварително!