За подобна сравнително дълга връзка на човек му се случва да загуби разсъдък. Почват едни съмнения и алтернативи, особено ако човека срещу теб се е забил в собствените си лайна и ти забравяш за дългото изграждане на доверие, за съвместното преживяване на трудностите през въпросните години. И изведнъж, като гръм от ясно небе, се появява отдушника, който напомня за първите ти трепети, следователно се чувстваш привлечен/а. Въобразяваш си, че е спасителя на сивото ти ежедневие и битовизъм. Там е грешката.
Всяко начало е розово и наивно, но за да търсиш това в друг човек ти трябва да си в някаква безизходица.
Разговори, разговори.. безброй разговори са необходими между двама души за изясняване на чувства и разбирателство. Ако всеки от нас задържа в себе си тревогите и колебанията си и не ги споделя с човека до себе си, въпросната досега изграждана връзка се обезсмисля. Ще приложа един много подходящ цитат от книга:

" Любовта е нещо съвсем различно, толкова горещо, че да те накара да се влееш в нещо друго, да се слееш с него и когато тази сплав изстине и се закали, става много по-здрава от това, което е било в началото. "

Покажи на жената, че има рамо, на което да се опре. Дай и сигурност, топлина и тя ще ти се отблагодари.
Не искам да гадя, но си мисля, че има нещо което куца при вас. Нишката се е прекъснала някъде незабелязана и за да се свърже отново не бива да присъстват потайности и предубедени мисли. Откровението е ключово, оттам нататъка и доверието се връща, изисква се едно постоянство.
Надявам се, не съм забила много в труизми, но се опитвам да извлека чувствата и опита си до момента, за да ги предам на друг.
Ясно е, че ще следват още малоумни събития. Като малоумно заключение, заключвам факта за провеждане на разговори. А на момченцето със спокоен мъжки тон му обясни да си гледа в своята паничка и да не се бърка, там където няма място.