Много, много ме учуди пост-а ти, защото ми се случи съвсем наскоро, преди няма и седмица, абсолютно същото нещо. С малки изключения, де. Приятелят ми и това момче нямат общи приятели и той не е говорил нищо такова, не съм излизала с това момче никога и никога не ме е успокоявал, защото извън нас не съм плакала. Дори почти изобщо не съм плакала, мисля че само веднъж. Но и ние се разделихме 2-3 пъти с приятеля ми, той ми каза същите неща, които и ти на нея..
Мисля, че ще мога да ти помогна доста, защото все пак мога да ти отговоря един вид от името на приятелката ти как се е чувствала тя и какво е търсела.
При мен беше така: Това момче ми пишеше всеки ден, само че във глупавия facebook, харесваше ми снимки, пишеше ми сърца, целувки и прегръдки, правеше ми мили комплименти, намекваше ми, че ме харесва много пъти и дори веднъж го призна, но аз се направих, че не обръщам много внимание на това и го игнорирах. Няколко дни криех това от приятеля си, защото знаех, че ще се подразни, но той разбра. Започнах да трия хронологии, защото момчето продължаваше да пише гореспоменатите неща, а аз исках просто да бъда приятелка с него, защото го бях наранила и се чувствах виновна спрямо него. Тоест - съжалявах го. Много пъти на приятеля ми му писваше, дразнеше се, карахме се, скъсахме, казахме си неща, за които после и двамата съжалявахме, защото бяха необмислени. Няколко пъти ми казваше, че накрая момчето ще пострада ако не спре да пише такива неща и ме караше да му го кажа аз, за да не бъде той. Аз нямах тази смелост, някак си пак ми стана жал, не исках да се чувствам виновна и затова си замълчах с надеждата, че нещо може да се промени. Накрая приятелят ми му писа, дори веднъж му звънна, но когато минаха няколко дни, всичко отново си беше същото. Всичко отново се повтори - емотиконките, комплиментите, милите думи, караниците и споровете. След голям скандал приятелят ми му писа за втори път. Пак минаха няколко дни и всичко пак стана същото, но с малка разлика. Приятелят ми ме помоли да не му отговарям когато ми пише, да не му звъня и да му затварям ако той ми звъни, да му кажа, че не искам да ме нарича "Принцесо, кукло.." и т.н. , за да няма спорове и за да не пострада другото момче, защото все пак той е колкото мен, а приятелят ми е с 3 години по-голям. Никой не искаше да стават скандали. Аз отново нямах смелостта да го кажа, но го помолих да не ме нарича така "миличко". След това чатовете ни намаляха, изтрих всички дискусии с него, само веднъж си писахме в skype и не беше както предишните чатове. Беше за новото училище, в което отиваме, защото, може би, по ирония на съдбата, аз и това момче отиваме заедно в друго училище и ще бъдем в един клас. Приятелят ми не реагира особено добре, но не сме се карали затова или за друго от тогава насам. Обещахме си, че няма да се забравим, няма да си изневеряваме или "зарибяваме" с други, ще си казваме всичко и нищо няма да крием. Явно всичко е минало и дано да е така. Обичам приятеля си и не бих провалила връзката ни.
Обясних ти всичко, за да мога да подкрепя думите си с обяснение. Може би не ти се четеше нещо странично, но бих искала да ти помогна. Предполагам че приятелката ти е търсила един вид развлечение в него, нищо повече. За нея той не е бил нищо повече от обикновен съученик, с който има същите взаимоотношения, каквито и с всяко друго момче от нейния випуск. Разбираемо е да се ядосваш, всеки би реагирал така. Вярно, че много връзки са приключили заради намесата на трети "просто приятел", но щом тя е плакала значи наистина много те обича и цени. Аз, например, не плаках, но ми беше много гадно. Това не означава, че обичам по-малко приятеля си или ми е омръзнал. Просто смятам сълзите за изключително ценни и фини и не ги "пилея" за всичко. Затова и плача доста рядко, но за неща, които истински са ме трогнали. Знаех, че колкото и да късаме и да се караме, ние все пак ще бъдем заедно, защото не можем един без друг за дълго. Със сигурност приятелката ти не е искала да си мислиш, че той е по-важен от теб и само при мисълта, че това е в ума ти, тя е плакала. По този начин в очите й е изглеждало сякаш ти не си и вярвал, съмнявал си се в обичта й и тя се е чудила с какво е предизвикала това съмнение и не ти ли е доказала по достатъчно много начини любовта си през тези 2 години, защото не са никак малко. Както ти самият каза, това е нещо дребно и може да се забрави. Затова сега и показвай по всевъзможни начини колко я обичаш и я прави щастлива при всеки удобен случай. Тя търси и ще търси подкрепа, упора и защита в теб, защото все пак ти си "силният". Естествено е ако не я чувства у теб, да я търси в друг, все пак никой не иска да си блъска главата сам. Затова и я давай винаги, дори и без да я иска и бъди неин безрезервно. Дори и да не го показва, ще го оценява безкрайно много. Едва ли някога ще разбереш действително колко, но повярвай ми, дори не можеш да си представиш колко. Никога не я притискай и не я принуждавай да прави неща против волята й. Не налагай своето мнение и я изслушвай. Винаги можеш да и обясниш спокойно своето мнение, дори и тя да е най-ядосаната и изнервената в този миг. Бъди по-умен, по-търпелив, по-разумен, обмислящ действията си и тя ще се учи от теб. Спечелиш ли веднъж възхищението и стремежа й да бъда като теб, никога не го губи, защото се постига трудно, а се губи трудно.
Много се радвам за вас, макар че не ви познавам. Надявам се да съм ти помогнала. Успех.