Здравейте! Реших да споделя проблема си тук,защото вече съм отчаяна и не знам какво да правя,надявам се да получа съвети,които ще са ми полезни. Ще започна от това,че съм страшно мълчалива и срамежлива с хора,които не познавам,а и понякога с такива,които познавам. Идея си нямам на какво се дължи това,вероятно просто е част от характера ми,но е адски много ми пречи в комуникацията особено с момчетата. Просто не мога да говоря свободно с тях и това е,не че се притеснявам кой знае колко,но не знам какво да кажа,не мога да измислям теми за разговор и седя и мълча като пукал. Гадно ми е,че не мога да съм като някои от приятелките ми,на които просто не им пука какво и с кого говорят,не млъкват и могат да се лигавят пред всички. Е аз просто не мога.Тежи ми това,че хората не разбират че съм такава и постоянно ми го натякват и се опитват да ме променят,дразнят се от това и ме отблъскват.Толкова ли е трудно за разбиране,че има и такива хора и това е част от мен която не мога просто така да изкореня..Сега към конкретния случай,който ме измъчва най-много. От известно време се виждам с едно момче,с което всичко започна във фейсбук.Постоянно ми пишеше,правеше ми комплименти,казваше ми какъв глупак е този,който ме е изпуснал и тн.Накрая излязохме и аз както винаги спекох яко и не знаех какво да му кажа.Той явно не го очакваше и постоянно ми казваше кажи нещо,защо мълчиш,много си мълчалива и неща от сорта,а аз това най-много го мразя-да ми натякват,един вид да ми се подиграват,защото така ми става още по-неудобно и се притеснявам повече. И така стана,каквото стана,продължихме да излизаме,целуна ме,след няколко срещи тръгнахме,уж всичко 6 нооо..не съвсем. Ще се зачудите какво стана с великото ми мълчание.Ами не е изчезнало,както сигурно предполагате.Малко намаля,но отново имаше и моменти,в които мълчах като риба и той отново подхвърляше същите неща да съм кажела нещо,шегуваше се с това на моменти и знам,че не е било с цел да ме нарани,но на мен ми ставаше гадно. Криво-ляво завързвахме разговори,но последния път като се видяхме не знам какво ми стана,но бях още по-мълвалива от обикновенно и усетих,че му стана тъпо но нищо не каза. Вечерта ми писа защо толкова съм мълчала,аз му обесних,че просто съм такава и ми трябва време да се отпусна и не съм такава с хората,които са били търпеливи,предразположили са ме някак и тн.Той беше разочарован,каза,че не знаел какво да ми каже и предложи да се разделим,докато се оправят нещата и пак да се виждаме просто да не сме заедно. Казах му,че не искам това и приключихме темата с уговорката,че на другия ден ще продължим,защото беше късно. На следващия ден ми писа,но не сме говорили нищо за това просто си писахме както винаги. Не знам какво да правя...държанието му с мен не е както в началото и знам,че аз съм си виновна,но това е просто част от мен и колкото и да опитвам просто не мога да съм по-разговорлива и наистина не знам какво да кажа. Осъзнавам,че това ми пречи и искам да го променя,но не мога. Моля ви дайте ми някакъв съвет,не искам да го загубя,защото е страхотно момче,такива хубави неща ми е казвал,правил,а заради моят тъп характер всичко ще свърши просто ей така. Знам,че изглеждам като най-голямата глупачка,но ви моля да не се заяждате,достатъчно ми е трудно.