Наистина хубава тема.

Не избирам изобщо филмите според каста, делейки ги на бели и цветнокожи. Напротив - обожавам филмите със Самюел Джаксън например, но и тези с Ал Пачино. В някои от тях ако ролите са разменени, ще бъде сполучливо, в други просто няма да се получи. Става въпрос за типажи, за легенди, за стойностни филми. Вече почти няма такива... Въпросът е, че един филм, когато е хубав, кога е смислен и безсмъртен, той е такъв заради цялата съвкупност от сценарии, режисура, актьорска игра, заснемане, всичко.

По другата част от темата - да, влизам във филма буквално. Ако наистина е хубав. Иначе просто не може да ме грабне и спечели. Гледам го, но той не се запечатва, не остава. Нямам нужда от щастлив край, защото знам, че не винаги е зъможен, но понякога ми остава горчилка, а друг път приятно чувство на удовлетвореност.

Специално за Властелина, не мога да изкажа обективно мнение, защото така и не успях да се влюбя в този филм. Така отвътре, истински.